Несвършващото минало...

Повод за настоящия разговор в "Денят започва с култура" взехме от приетия на първо четене съвсем скоро Закон за изменение и допълнение на закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. С проф. Искра Баева и д-р Момчил Методиев разговаряхме за това доколко този юридически жест е своевременен и доколко подозренията в известна преиграност няма да доведат до някакви негативни последици от въвеждането на промените в закона.

По думите на проф. Баева законът е твърде закъснял по отношение на декомунизацията. "Борбата с комунизма трябваше да се води истински преди 89-та година, а не впоследствие. Но струва ми се, че разделянето с историята става от обществото с помощта на исторически изследвания, а не с помощта на политиците и техните решения, които се опитват да цензурират, да насочват, да декларират какво историците трябва да правят."

Според д-р Методиев през последните 27 години винаги сме свидетели на въпроса закъснял или своевременен е актът за премахването на паметниците на комунизма и образованието на комунизма в училище. И двата акцента са своевременни. Що се отнася до паметниците - има много в България, за които местните общности полагат грижи. Той даде пример с прочутото село Чавдар, което е ремонтирано с пари от европейски фондове, включително и партизанския паметник. Според новия закон на паметника просто ще бъде сложена обяснителна табелка. Що се отнася обаче до паметника пред НДК, който се руши - "той е толкова гигантски, че аз лично съм против държавата да полага грижи за него, просто защото за мен това е разхищение на средства и той просто трябва да бъде премахнат". Д-р Методиев коментира, че това, което се случва с историческото образование е следното - в момента се акцентира на родолюбието, което е прекрасно. "Но другата страна на нещата, именно, че политическото насилие не е средство за разрешаване на спорове, е нещото, което липсва като извод от историческото образование."

Проф. Баева коментира темата с партизанските паметници, като уточни, че те са посветени на хора, участвали в европейската антифашистка съпротива. Сега трябва или да ги разрушим, или да кажем, че те са плод на престъпна дейност. "Извинявайте, но ако в такъв случай, ако партизаните са били престъпници, то тогава България, която е била член на Тристранния пакт каква е. Виждате ли колко абсурдно се получава с това декретиране какво трябва да се прави." По думите й за голяма част от тези паметници не се полагат никакви грижи и трябва да бъде решено какво да се прави с тях, но е несериозно и неадекватно да се сложи просто табела, на която да бъде написано, че са плод на престъпен режим. "Друг е въпросът доколко е адекватен терминът комунизъм за това, което беше България от 44-та до 89-та година. Там вече категорично ми се струва, че не можем да го приемем."

Вижте целия разговор във видеото.