Незаконните разкопки и съдбата на историческите артефакти

Предаване: Култура.БГ, 06.11.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Главен инспектор Ангел Папалезов: Иманярството в България е много широко разпространено престъпление. Един от факторите, на които се дължи е социално-икономическите условия. В повечето региони на страната безработицата е много голяма, което принуждава активното население да излиза по археологическите обекти. Не е тайна, че до всяко населено място в България има по няколко археологически обекта. През 90-те години иманярството е превърнато едва ли не в бизнес и поминак на това население. От 2005-6 година започва един много сериозен диалог по темата, в резултат на което, от 2009 година има нов закон за културното наследство и нови състави в Наказателния кодекс, които доста подобряват средата. Факт са тези много дела, които са образувани, десетки всяка година, срещу иманяри и срещу дилъри на археологичсеки културни цености. Наказателният кодекс вече осъществява генералната си превенция, която е негова основна цел.

Доц. д-р Георги Нехризов: Един многослоен археологически обект обикновено се сравнява с книга. Археологът, проучвайки обекта, всъщност открива страница след страница, документира я, защото той я унищожава, и върви всъщност от по-късните кам по-ранните периоди. Това е целта на едно археологическо проучване. Това се нарича стратиграфски подход към изследването. Докато една незоконна намеса, една инвазия иманярска разрушава тези пластове всъщост размества буквите на страницата, тя ги унищожава. Всъщност ние губим късове история по този начин. Артефактът, изваден от контекста, вече няма тази стойност.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News