Нобелови награди за медицина

През последните дни целият свят се вълнува от най-важните отличия в областта на науката и литературата - Нобеловите награди. Мария Кюри, Алберт Айнщайн, Майка Тереза и Барак Обама са сред лауреатите, чийто принос към науката и световния мир са били оценени като най-успешни. Днес ще обърнем поглед към категорията "Медицина" и "Физиология", за да видим кои са най-значителните и най-противоречиви личности, наградени с Нобел.

Историята на нобеловите награди е изпълнена с много емоционални преживявания. През 1996 година в 4 през нощта телефонът на доктор Питър Дохърти позвънява. Заради странния час Дохърти решава, че се е случил проблем със семейството му в Австралия. Но вместо това му съобщават, че е спечелил Нобелова награда. 10 минути по-късно телефонът прегрява от обаждания от представители на медии от целия свят. Едва ли можем да си представим какво е усещането да спечелиш Нобелова награда, тъй като от първото им връчване през 1901 година до днес лауретите са едва около 1000 души. Признаването на някои от постиженията са отнемали десетки години, а други са останали доста противоречиви. Все пак Нобеловата награда остава най-престижното отличие в областта на науката и литературата с награден фонд около 1 милион долара. В областта на медицината и физиология най-младият носител на наградата е Фредерик Бантинг. Той е едва на 32 години, когато през 1923 година печели признанието за откритието на инсулина. Любопитен факт е, че Бантинг се е провалил по време на първата година от следването си в университета, а по време на Първата световна война е награден за героичните си действия, помагайки на ранени войници на бойното поле. Едно от най-популярните открития, наградено с Нобелова награда през 1962 година, е ДНК-а молекулата на Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс. То е определено като най-голямото научно постижение на 20. век и поставя основите на медицината на 21.

Както всяка една друга награда, и Нобел не минава без критики и противоречия. В областта на медицината има няколко постижения, които остават ненаградени. Като например откритието на Освалт Ейвъри от 1944 година, че ДНК е материалът, от който са съставени гените и хромозомите. За времето си обаче повечето биохимици изразяват съмнение, че ДНК-а е генетична субстанция. Джонас Салк и Алберт Сейбин също остават без отличие за откритието на ваксината за полиомиелит, въпреки че благодарение на нея са спасени животите на хиляди. Ралф Стайнман не успява да се наслади на успеха си, тъй като едва 3 дни, преди да оповестят, че е носител на Нобелова награда, умира. Стайнман открива нов тип имунна клетка – дендридна клетка, преди десетилетия, но в края на живота си е диагностициран с рак на панкреаса и решава да изпробва експериментална терапия с дендритни клетки върху себе си. Тя удължава живота му с 4 години, което води и до награждаването му през 2011 година посмъртно.

Уилям Кембъл от Ирландия, Саташи Омура от Япония и Йою Ту от Китай са тазгодишните лауреати за Нобелова награда в областта на медицината. Техните разработки в областта на борбата с маларията и инфекциите, причинени от чревни болести, засягат стотици милиони души по света, които страдат от тежки заболявания. Лекарстовото авермектин, което учените откриват, помага при лечението на речна слепота, лимфна филариаза и други болести, причинени от паразити.