Нов живот за една книга

Книга, цензурирана преди 10-и ноември 89-а, бе издадена след 40 години. Този път без корекции. Репортерът на БНТ Благой Цицелков разказа в "Денят започва" за нея.

Година е 1971-а. Христофор Тзавелла пише своята книга "Кирилици", посветена на житието и битието на личностите от Мизия, Тракия и Македония, които създали Българската държава. Преди да бъде издадена, година по-късно, претърпява сериозни редакции. Не защото е лошо списана, просто не е удобна на времето. Времето на Народната република.

"След 40 години и нещо, съумяхме да преиздадем ... тези две книги, от които бяха съкратени 1200 стиха... Цензурата ... Това бяха времената, които, ако не си живял, няма как да разбереш", разказва Христофор Тзавелла.

Днес в ръцете си държи новото издание на книгата - част от трилогията му "Глаголици", "Кирилици" и "Азбуки". В нея обаче поместил не само оригиналните текстове, добавил и пълно факсимиле на редактираната "сигнала бройка".

"Едно целя с тази книга - човек не трябва да се предава, трябва да вярва в каузата си. Тази кауза може да бъде постигната, ако си

последователен, ако всеки месец си сменяш идеалите, не можеш да постигнеш нищо. Най-много да се изложиш пред народа си. Това е един документ, не на моя живот - на времете на живота, на обществото, от което бяхме част, това е едно мое задължение да покажа на

тези, които идват след нас - какво сме живели и те да си направят съответните поуки", споделя Тзавелла.

За това говорят и стотиците редове, който авторът е съумял да "запази" във времето.

"Аз съм много разочарован от българските правителства, те само политканстват, задоволяват някакви икономически интереси, това не е това за което сме живи и трябва да живеем. Преди всичко трябва да гледаме на своите национални интереси и след това да се съобразяваме със своите съюзници. А не да ставаме слуги - слугата ходи с наведена глава пред своя господар, а наведената глава винаги може да се окаже с един ярем над врата. Аз не искам да бъда такъв, нито моите деца - нито бъдещите потомци", категоричен е той.

Потомък на знатен средновековен род, учил в Бърно, Торонто, София. През голяма част от живота си събира и систематизира народно творчество от Македония. Общият брой на песните, приказките и поговорките, събрани от него, надхвърля половин милион. Прави го, защото вярва, че всеки народ, трябва да познава историята си.

"Има болка, ако познаваш историята на народа си, ако поставяш пред себе си въпроса - Кой съм?, Защо съм се родил? Какво е моето

предназначение? Да живея, като говедо - докато има трева под мене, човек живее за нещо, което е по-велико от него" изповядва веруюто си Христофор Тзавелла.