Нова кариера на 50 години

Тежката финансова криза по света оставя стотици хора без работа. Вместо да разчитат на държавни помощи, някои от тях избират по-трудния, но и по-удовлетворяващ път - да градят кариера от нулата, независимо на колко години са. Репортажът на Джанан Дурал е подготвен по копродукция на организацията на европейските регионални телевизии Сирком.

Мартин Бушар е едва в началото на своята кариера като преподавател. Начална учителка е от около една година, но вече е успяла да спечели обичта на своите второкласници. Това, което е различно при нея е, че те е почти 50-годишна. Цял живот Мартин е правила това, което обича - да реставрира стари мебели. Кризата обаче я принуждава да избере ново поприще, в което да се развива. Когато разбира, че повече не може да се издържа с професията си, започва курсове за педагог.

Мартин не е единичен случай. Тежката финансова криза по света принуждава много хора да се насочат към коренно различна професия. Младата учителка не съжалява за избора си. Притеснявала се е единствено по време на обучението си.

"Винаги ще си спомням един момент, по време на стажа ми. Все пак аз не съм обичайният човек, когото хората очакват да видят, като чуят думата "стажант". Когато ме представиха на децата, видях колко изненадани бяха те. Едно от тях ми каза: "Мадам, трябва доста пъти да сте повтаряли." Ето такива коментари ме правят много щастлива", споделя Мартин Бушар.

Според Мартин фактът, че е по-възрастна от повечето си колежки е предимство, а не недостатък. Тя вече е отгледала своите собствени деца и знае точно как да подходи към своите ученици.

"С възрастта ставаш по-уверен. Сдобиваш се с по-голям авторитет. Или поне се надявам да е така", казва тя.

Младата учителка все още свиква с новото си занимание. Ритъмът на работа е много по-различен от този, на който е свикнала.

"Много по-различно е! Честно казано не го приемам като работа. Страшно много се забавлявам и дори фактът, че по цял ден работя в много шумна обстановка не ми пречи. Всеки ден научавам по нещо ново от децата", развълнувана е тя.

Дълбоко в себе си, Мартин винаги е знаела, че иска да бъде учителка. Те е откровена, че се е отказала се от професията си, защото не можела повече да живее в несигурност.

Годините дават на Мартин още едно предимство - много житейски опит, който да предаде на своите малки ученици. Работила е много и различни професии, живяла е десет години в Испания, където и до днес продължават да бъдат нейните деца и внуци.

Мартин е пример за това, че никога не е късно да следваш мечтите си или да започнеш живота си наново. Държавата отпуска субсидия, предвидена за хората, които се насочват към професии, за които има голямо търсене.

Хората, които избират да сменят професията си, могат да посещават вечерни курсове. Програмата включва и семинар по приложни изкуства. 75 души вече посещават курсовете за преквалификация. Програмата стартира съвсем скоро във френскоговорящата част на Белгия и вече се радва на огромен успех. Правителствената програма дава шанс на много хора, останали

без работа, да се подготвят за друга професия.

Жан-Франсоа Новил, курсист споделя: "Много се забавлявам! Тук наистина е много приятно и се радвам, че открих

свои неподозирани таланти."

Стабилността, която учителската професия осигурява, се оказва притегателна сила за мнозина. Парите обаче не са единственият стимул на бъдещите преподаватели.

"Искам да бъда полезен на обществото с каквото мога. В момента няма голямо търсене на художници, но мога да използвам таланта си в работата си с децата. Да предаваш знанията си на някого наистина е много удовлетворяващо", убеден е Жан-Франсоа Новил.

Преди да започнат мечтаната нова работа, тези хора ще трябва да преминат през няколко години обучение. Когато са достатъчно подготвени, пред тях остава само да започнат живота си наново.