Няма път назад

Извън затвора - без свобода, без място за живот и без никого, на когото да вярва...

Бъдещето на бивш затворник е застрашено от влиянието на собствения му брат.

Песимистична картина на живота в гетото на престъпността, където няма много пътища за бягство, оцеляването е потопено в кръв, бъдещето е повече плод на въображението и няма просто решение за онези, които не могат да забравят миналото. Има ли светлина в тунела към далечния хоризонт на другия живот, когато искаш да скъсаш с този...

Криминална драма.

САЩ, Великобритания, 1996г., 102 мин.

Сценарист и режисьор: Бъди Джовинацо

В ролите: Тим Рот, Джеймс Русо, Дебора Ънгър, Джоузеф Рагно, Гарет Уилямс, Майк Грийф, Кармине Джовинацо и др.

Голямата специална награда на продуцента Кармине Джовинацо от Филмовия фестивал за разпространение на независимо американско кино в Дьовил ,Франция /1996/.

Преди шест години животът на Джоуи Ларабито се променя изцяло. Прострелян в локва кръв, собственик на магазин го посочва за извършител на престъплението. Следва присъда и затвор, където престоят е ежедневно, брутално  насилие с незаличими отпечатъци върху тялото и душата му. Освободен, Джоуи няма къде да отиде, освен да позвъни на вратата на бащиния си дом. Посрещнат е от Лорейн, съпругата на брат му и самият Томи. Той е изненадан, тя - притеснена. Въпреки нейното възражение, братята се споразумяват, Джоуи да остане да живее при тях, докато си намери работа и жилище. Томи е в "бизнеса", продава "трева", а Лорейн е стриптийзьорка в частен клуб. Джоуи няма предварителни очаквания за бъдещето, но със сигурност знае едно - че не иска да се върне в затвора. Започва работа като чистач на витрини  - нещо, което Томи намира за глупаво при положение, че се печелят толкова много пари от дрога. Първоначално скептична и разтревожена от преразказа на Томи за брат му, Лорейн трудно приема Джоуи.  Самият той й се представя като малко "бавен" вследствие на инцидент от детството. Впоследствие двамата създават много специално приятелство. Свидетел на лъжите и безотговорността на Томи, Джоуи задава въпроса дали е щастлива.  Обяснението е, че бракът няма предимства: "Жениш се, когато си влюбен, после си омръзвате един на друг". Все пак Лорейн е благодарна, че в продължение на 4-годишния им съвместен живот липсва насилието, което помни от бившия си съпруг. Джоуи има своите страхове и белези, с които трудно ще справи. Томи го подценява. Неизбежното се случва...

Златна Романова