Обективът разказва: Валентина Стойчева

Предаване: Култура.БГ, 09.04.2019

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

"Женският поглед" в българската фотография: Лоте Михайлова

"Женският поглед" в българската фотография: Петра Атанасова

"Женският поглед" в българската фотография: Деяна Стаматова

"Женският поглед" в българската фотография: Станка Цонкова

"Женският поглед" в българската фотография: Соня Станкова

"Женският поглед" в българската фотография: Нели Гаврилова

Доц.Георги Лозанов: Другата линия са цветята – обектите, които Валя снима. Втората линия също е естетически сложна, независимо че на пръв поглед това е едно вглеждане във вещите. Това е концептуално снимане на обекти. Но какво значи концептуално снимане? Това означава да ги буквализираш и да ги лишиш от метафоричност. Преди да бъде концептуално, изкуството беше метафорично – нещо винаги отпраща към друго и силата на изкуството е в тази метафоричност. Замисълът е в това нещата да отключват вериги на значение, които да вървят в различни посоки.
Концептуалното изкуство се съсредоточава в конкретни неща, като изтрива вторичните им културни наслагвания и се опитва да ги види като отделен къс натура, парче от битието, къс съществуване. Битийният проблем присъства отново - да се вгледаш и да усетиш самото същество на нещата, а не това, което културата прави с тях. Тук възниква въпросът дали може да говорим за наличност и дали живеем в наличен свят?

Фотографията в този смисъл е много добър инструмент на концептуализма. Акцентира се във вглеждането в нещата, в тяхната буквалност, до момента, докато усетиш колко можеш да говориш изобщо за свят в материалния смисъл на думата.
Погледнато през тази призма, дори тези снимки на цветя са занимание с човешкото битие и човешката идентичност, с въпроса за АЗ-а. От това в какво е разположен той, до това дали има нещо извън него. Стига се до размисъл за това дали е форма на проекция на АЗ-а за неговото самопреживяване. В това отношение тя действително е съвременен фотограф, съдейки по подхода й към нещата.

Доц.Георги Лозанов: Разбира се, в цветята имат и друг важен аспект – течащото време. Това също е битиен проблем. Много е важно, че човекът е същество във времето. Усещането за времето създава драматизма, заедно с изтичането на времето и неговото изтичане в пространството. Чрез тези цветя е показан и този проблем - чрез тяхното увяхване, губене и постепенното им изчезване. Това е концептуален подход към нещата така, че в тях да стигнеш до битието и в крайна сметка човешкото битие е единственото битие, което познаваме.