Образът на другия: между омразата и неразбирането

Според социологически сондаж на институт "Отворено общество" от юли 2016 г. ромите са главни обекти на езика на омразата в България, а след тях - мюсюлманите, турците, хомосексуалните и чужденците. По темата "Образът на другия: между омразата и неразбирането" в студиото на "Денят започва с култура" дискутираха Еми Барух, журналист, Виктор Лилов, политик и издател, доц. Жана Попова и доц. Валентина Георгиева.

Напоследък има много примери, като Розово, Телиш, Елин Пелин, Широка лъка - където едни хора излизат 'спонтанно' на протест срещу семейство или ученици, или група хора, които имат документи и по закон трябва да бъдат приети. Водещият Георги Ангелов запита гостите си не съзират ли определена политическа провокация, като има предвид, че очебийно една и съща политическа сила (в по-малък или по-голям мащаб) присъства на всички тези места.

Еми Барух отбеляза, че разговорът има много пластове, единият, за който рядко говорим, е емоционалният. "Когато укоряваме реакцията на хората от тези места, всъщност не си даваме сметка, че тези хора са поставени в една сложна ситуация да бъдат хора, които се чувстват непочетени, неуважени от институциите, които се занимават с проблема с бежанците", каза журналистката.

Георги Ангелов поясни, че в проекта "Непознатият друг" точно това излиза на преден план в разговорите с хората. Еми Барух даде и пример, когато са разговаряли с хората по места, които протестират: "Идват в къщата ти, казват - този човек ще живее в хола, ние не знаем кой е той, не знаем откъде идва, не знаем на какъв език ще говорим с него, не знаем той какво иска". Проблемът е системен и причината да се появява той в Телиш, в Калища, в Розово, в Елин Пелин, в Широка Лъка, е, че институциите, които трябва да направят предварителна работа, да отидат на място, да обяснят на хората какъв е проблемът, половината от тези хора няма да реагират така, коментира журналистката и каза, че това е едната страна на въпроса. Другата е патриотарската вълна, която се възползва от страховете на хората, засилва ги и се опитва от това да извади политически дивиденти. Третият проблем сме ние, медиите, които доста последователно експонирахме клишета върху бежанци, за тях не се говореше по никакъв друг начин, освен като едно анонимно събирателно, а това са хора с имена, с истории, отново се работеше върху страховете на хората, отбеляза Еми Барух. Определи тези действия, или по-скоро бездействия на институциите като немарливост, непрофесионализъм и тотално безхаберие. И допълни, че умисъл може би има в онези патриотарски групировки, които се възползват от тази немарливост и от това се опитват да изградят платформи.

Вижте цялата дискусия във видеото.