Считат ги за едни от най-интелигентните. Поне сред маймуните. Капуцините. Името им се дължи на приликата между цветовете на тялото им и облеклото, характерно за монашеския орден на капуцините.
Симпатичните примати живеят в екваториалните гори на Централна и Южна Америка. Обичат да се разполагат в короните на големи тропически дървета и да похапват каквото са уловили или събрали - насекоми, малки жаби и най-вече семена и плодове. Когато се наложи да стигнат до сърцевината на плод, обвит в черупка, проявяват завидна сръчност.
С упоритост, подходящ камък и изострен апетит се постига много. Това е добре известно не само на хората, но и на маймунките. Някои капуцини, обаче, въвеждат твърде авангардно камъните в общуването си с мъжките. И това не е традиция, а по-скоро мода, твърдят учени от университета в Сао Пауло. При подробни проучвания на поведението на капуцините в националния парк Капивара в Североизточна Бразилия те се натъкнали на две особени групи.
Вместо очакваните знаци, че са достигнали полова зрялост и си търсят партньор, в периодите на размножаване женските прибягвали до употребата на камъни, за да привлекат вниманието на мъжките. От кадрите ясно личи как настоятелните дами обявяват присъствието и намеренията си. Те са разработили специална тактика и хвърлят камъка така, че да предизвикат учудване и интерес, но не и болка.
Повече от ясно е, че заснемането на тези сцени предизвиква и смях зад кадър от страна на изследователите Едуардо Отони и Тиаго Фалотико. Анализът на кадрите след смеха показва следното: нежната атака с камъни бързо се възприема като начин на поведение в една от наблюдаваните групи. След като 16-те женски въвеждат модерната практика в обитаваната от тях зона, дамите-капуцини от друга група наблизо започват да ги имитират, за да пожънат успех сред най-желаните мъжки.
Извод номер едно от проучването е: камъните летят винаги в посока на най-добре сложените и високопоставени в йерархията екземпляри и никога към гърбовете или главите на низшестоящите.
И извод номер две: модата и подражанието не са запазена марка само в човешкото общество.
Автори: Милен Атанасов и Биляна Бонева