Ньойският договор

На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. Той маркира северозападната ни граница с изорани от плугове бразди през селата. Така десетки селища са буквално разполовени. Разделени са бащи и деца, братя и сестри. От двете страни на границата се провикват, за да си съобщят кой се е родил, оженил и умрял.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите ѝ. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

„Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха почетен шпалир до входа на залата. Делегатите заеха местата, запазени за тях в залата. След като произнесе няколко думи, председателят на конференцията господин Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът и сложи подписа си върху него. След това делегатите на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което господин Клемансо закри заседанието.”

Как се стига до тази церемония? Какво съдържат стотиците страници на договора? Кой е виновен? Защо е виновен? Какво следва за страната ни?

95 години след подписването на Ньойския договор – една дискусия, водена от д-р Горан Благоев с:

акад. Георги Марков - историк и общественик с кауза "Националният интерес на България над всичко". Специализант по европейска история от Майнц, Германия. Академик с десетки книги и сборници, за когото величието на историята лекува чувството за масова нищожност. Един от доайените на българската историческа наука;

проф. дин Людмил Спасов - професор доктор на историческите науки от Пловдивския университет, специализант по нова и най-нова история на България и Балканите. Специализант от Московския и Белградския университети. Изследовател с повече от 200 научни публикации, трудове и учебници;

д-р Николай Поппетров - експерт по българската политическа история от първата половина на 20 век. Журналист, документалист с над 30 студии за фашизма и авторитарните режими, които се хранят от недоволството и излъганите очаквания на хората. Автор на "Фашизмът в България"

доц. д-р Даниел Вачков - историк, специалист по стопанска история на България след освобождението. Научен сътрудник от Института за научни изследвания при БАН. Франкофон, специализирал в Европейския университетски център в Нанси, Франция. Преподавател, описан от учениците си в Националната гимназия за древни езици и култури като забележителен и Номер 1.