Малки истории - 4 октомври 2014

В предаването вижте:

Даряването на органи. Решението да завещаеш част от себе си, която да живее в друг. Да надмогнеш смъртта на близък човек като дариш живот на някой непознат, който зависи от неговите органи.

Защо сме по-склонни да заровим сърцето на любимия човек в земята, отколкото да го дадем на непознат в нужда? Защо в България има толкова малко трансплантации? Какво значи кръстосано донорство и защо е назоконно у нас? Защо смятаме, че и смъртта може да бъде изгодна сделка за някого? Разказахме Ви историите на хора, които са дали и хора, които са взели живот един от друг, без дори да се познават.

И накрая - прекрасната история на Манчо, който има необичайна молба към всички нас.

"Тялото е превозно средство за душата. Няма нищо лошо да дадеш от него, когато вече не ти трябва, за да спасиш живот. Това, което трябва да се спасява всъщност е душата". Тези думи са на актьора Христо Мутафчиев, който днес беше гост в студиото на "Малки истории".

Вторият коментатор в студиото днес беше един нестандартен адвокат, много по-емоционален, отколкото предполага представата за професията му - Стоян Ставру, преподавател по медицинско право - човек, отдаден на каузите, които е прегърнал.

Днес Ви разказахме и трогателната история на едно красиво момиче, дошло на този свят различно. Историята на Борислава.

България е една от страните, в които донорството не е популярен жест. За сравнение - в Испания 99% от роднините се съгласяват да дарят органите на своите близки. Има дни, в които донорските операции в Испания достигат бройката на България за година. У нас отказите са близо 80%. Защо? Отговора на този въпрос и на други много важни въпроси, свързани с донорството, потърсихме от гостите в студиото на "Малки истории".

Д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации. Основните въпроси на екипа бяха отправени към нея.

Владислав Сейков, който очаква трансплантация.

Мариян Георгиев, на когото е извършена трансплантация преди месец и половина. Тази трансплантация се определя като незаконна в България.

Разказахме Ви и историята на Димитър, който е график и се занимава с реставрация. Откакто се помни знае, че няма да избегне болестта. Тя е наследствена. От малък той събира изрезки от вестниците, адреси на фондациите, които биха могли да му помогнат. След хиляди перипетии днес Димитър живее с бъбрека на една французойка.

В студиото на "Малки истории" днес бяха и Елена Димитрова, която чака трансплантация на тънки черва, и Наталия Маева, която чака за бял дроб.

Да чакаш орган - това е една борба, защото трябва да поддържаш през цялото време духа си силен, това сподели Наталия Маева.

Елена Димитрова разказа, че изискванията за съвместимост при трансплантация на тънки черва са много по-високи, тъй като размерът на органа има значение. Надеждата й е да получи орган от педиатричен донор, но си дава сметка, че за един родител е много трудно да вземе решение да дари органите на починалото си дете.

В края на предаването разказахме и историята на Манчо. Той търси вода и намира. Цял живот прави чешми. Безплатно. За думата "благодаря". Манчо вече е на 77 години и има една необичайна молба, която сподели пред екипа на "Малки истории". Вижте.