Референдум - 11 ноември 2014

Предаване: Референдум

Референдум - 11 ноември 2014
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Тази вечер в "Референдум" потърсихме отговорът на въпроса - "Живеем ли по-добре след 25 години преход". В студиото на предаването гостуваха фигури, които са участвали активно в политическия и обществен живот още в началото на демокрацията - бившият министър-председател Филип Димитров, бившият министър на труда Иван Нейков, икономистите Красен Станчев, проф. Ганчо Ганчев и Кольо Парамов. С тях дискутирахме икономиката и социалната цена на прехода, успехите, катастрофите и пропуснатите възможности.

Изследване на "Алфа Рисърч" за оценката на прехода показа, че половината анкетирани преживяват носталгия по социализма. Данните предизвикаха широка дискусия в специалното издание на БНТ "История.BG", посветено на прехода, бяха коментирани и на голямата международна конференция, под патронажа на президента.

Тази вечер в предаването "Алфа Рисърч" потърси оценката на обществото за прехода, като тества нагласите с един фундаментален икономически въпрос: "Важно ли е за Вас в България да се развива пазарна икономика".

Ето и как гостите в едно изречение се постараха да обяснят българския икономически модел:

"Той беше, може би, един тромав, малко накуцващ вариант на икономическия модел, който се приложи в по-голямата част от източноевропейските държави. Ние започнахме почти така, както започнаха в Полша и проблемът не беше в модела, проблемът беше в неговото приложение, разтакаването, връщането назад и когато губиш време по пътя, това може да се окаже фатално и да преобърне цялата конструкция", коментира Филип Димитров.

"Всичко, което става в България, става и в другите страни, само че в България става три пъти по-бавно или се прави на три пъти, като първия път се избира най-лошия вариант, след това малко по-добър, след това по-добър, но никога не се върви по правилния път", заяви Красен Станчев.

"Ясно и категорично - моделът ни е парадоксален, трябва рязко да променим отношението на държавата към дисциплиниращия ефект и коренно различно правосъдие, за да има отговорност за всичко. Не може така да се съсипе една банка и да няма никой отговорен. Не може така тези хора, които са спестявали и са си дали парите четири месеца да блуждаят напред-назад и никой да не носи отговорност. Тука иска държава, иска дисциплиниращ ефект отгоре до долу, до последния - от министъра, до чистача. Да се знае 7 часа - 20 часа, как се работи, каква отговорност се носи по всички линии, по всички отговорности", категоричен бе Кольо Парамов.

"Нашият модел действително следва това, което са направили в другите страни и то не може да бъде иначе, но при нас се допусна един много съществен трансфер на ресурси от бедните към богатите, поради което хората са недоволни. Те не са недоволни от самата пазарна икономика, която естествено води до някакво разслояване. Но при нас по редица причини се допусна подобно нещо и следствие на предишния режим, опитите да се трансформира политическата власт, икономическа и по много други причини дори и сега, чрез тази банка, пак имаме такъв трансфер от бедните към богатите, който води до чувство на социална несправедливост", коментира проф. Ганчо Ганчев.

"Как си представям какво стана с българския икономически модел - ние всъщност изведнъж с един раздрънкан Москвич се качихме на една магистрала, ако магистралата е пазарна икономика, и тръгнахме и се чудихме защо ни изпреварват Меирцедеси, Шкоди и т.н. И в движение се опитваме да сменим гума, да сменим двигател, да сменим гориво. Нещо правим, нещо не правим, но мисля, че пътят, по който се движим, е правилният, въпросът е да се научим да се квалифицираме за всичко. Липсва ни квалификация, за мен това е решението", обясни Иван Нейков.