Казусът "КТБ" в "Референдум" - 25 ноември 2014

За казуса КТБ и негативите за системата от финансовите операции, свързани с банката след поставянето й под особен надзор. Ще успее ли държавата да попречи на ощетяването на бюджета и Фонда за гарантиране на влоговете?

Вложителите в КТБ с гарантирани суме са 255 хиляди, а общата стойност за изплащане на депозитите им е 3.6 млрд лева. Това стана ясно днес от новия шеф на Фонда за гарантиране на влоговете. Също днес депутатите от временната бюджетна комисия единодушна подкрепиха промените в закона, с които се забраняват прихващания в КТБ. В консенсус бяха приети и други предложения за промени в Закона за банковата несъстоятелност внесени от управляващото мнозинство. Стана ясно, че поправките не включат промяна на Закона със задна дата, а с тях ще се регулират отношения, които ще се факт при бъдеща несъстоятелност. в студиото на "Референдум" коментирахме очаквания ефект от законовите промени с финансисти и юристи.

Социологическото ни допитване в реално време днес ще тества обществените нагласи по темата с въпроса: Ще успее ли държавата да предотврати финансови операции, свързани с КТБ, които биха могли да ощетят бюджета?

Гости в студиото на "Референдум" бяха: икономистът финансистите Петър Игнатиев и Емил Хърсев, счетоводният експерт Пламен Донев и адвокат Янчо Трончев.

Според Емил Хърсев има вариант, в който хора и фирми с кредити към КТБ няма да си върнат парите. Той припомни, че точно за това сме били предупредени от одиторите, които са извършили оценка на кредитния портфейл. Според тях има около 4 млрд и 700 млн загуба. Очевидно, че тези пари няма да се върнат, каза Хърсев. По негово мнение общата загуба от невръщане на кредити ще е по-малка. Според него повечето от прихващаните кредити срещу цесии на депозитите ще се окажат онези необезпечени кредити. Право на всеки български гражданин и фирма е да извърши тези прихващания, които законът позволява, заяви той.

Пламен Донев каза, че фирмите, които се занимават с прихващания, са фирми, които имат реални обезпечени кредити от КТБ и е в техен интерес да купят един депозит в банката на стойност по-ниска от сумата, която са изтеглили като кредит и след това да прихванат кредита с депозита. По такъв начин ще върнат по-малко пари от това, което са изтеглили като кредит от банката, обясни той. Обезценките за 4.5 млрд са необезпечените кредити и тук говорим за едни пари, които са "хвърлени на вятъра", каза Донев.

Темата с цесиите напоследък много се преекспонира в общественото пространство, смята адвокат Янчо Трончев. Той попита дали си представяме този проблем да възникне ако не става въпрос за пет месеца, а за един по-кратък период. Според него тогава едва ли темата за цесиите е щяла да бъде развивана по този начин. Хората, които използват тази схема не могат да бъдат упреквани, защото всеки един вложител, който има суми над гарантирания размер, търси начин да се оправи и един от вариантите са тези цесии, каза той. Адвокатът обясни, че има и други правни техники, които могат да се използват при такава ситуация. Цесията е като вид правна сделка или договор между две лица, обясни адвоката. Според него проблемът са прихващанията.

Според Петър Игнатиев в момента събитията не се развиват по програмирана схема. Това, което се случва тази година припомня събитията от 1995-1996 година, каза той. Тогава фалираха големи банки и това доведе до проблеми, припомни Игнатов. Той смята въпроса за цесиите за труден. Неговият личен опит е, че когато стане въпрос за несъстоятелност, връщане на кредити, негарантирани вложители отговорът на този въпрос се търси не толкова в принципите за справедливостта, а в съотношението на силите, възможността на един кредитор или вложител да защити собствените си интереси. В този случай, в който се намираме и в тежка ситуация с бюджета, законодателят преценява и решението на бюджетната комисия е взето с консенсус, каза той.