Референдум - 28 януари 2014: Нов Изборен кодекс ще гарантира ли честни избори?

В това издание на "Референдум" във фокуса на вниманието ни бе Изборният кодекс. Политици и експерти коментираха готвената промяна на изборните правила.

Смятате ли, че нов Изборен кодекс ще гарантира честни избори? Какви са предложените промени в него и отговарят ли на обществения интерес? Това бяха основните въпроси, които зададохме.

В дискусията участваха заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова - председател на временната комисия за нов Изборен кодекс, и заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева - член на временната комисия за изработването на нов Изборен кодекс. Гости в студиото бяха и членове на Обществения съвет към комисията - политологът Димитър Димитров и Таня Цанева - наблюдаващ изборите от 1994 година, както и юристът Хараламби Анчев - експерт по изборно законодателство, и политологът Емил Георгиев.

"Имали някой, който да не е убеден, че кодексът "Фидосова" трябва да остане в историята? Има ли някой, който да не си спомня как изглеждаха последните избори, направена по този кодекс", запита Мая Манолова и припомни: "Опашките пред изборните секции, хаосът, депутатите, които разнасяха чували с бюлетини, десетките хиляди български граждани, които не бяха допуснати да гласуват, независимо че отговаряха на законовите изисквания, прозрачните бюлетини, недействителните гласове. В оценката за тези избори, които се провеждаха по кодекса на ГЕРБ, за първи път бяха абсолютно единодушни всички опозиционни партии тогава, международните наблюдатели и всички неправителствени организации. За първи път тези избори попаднаха в европейския доклад в графата "Изборни измами". Манолова добави, че едно от първите искания на хората, които излязоха на улиците и през февруари, и през лятото бе за нови изборни правила.

"Ако е вярно това, което казва госпожа Манолова, следваше да ни бъде предложен изцяло нов Изборен кодекс, който по нов начин с нови изборни правила да решава въпросите, от които се вълнуват българските граждани. Вместо това имаме един проект, който на първо четене е подкрепен от пленарната зала - от мнозинството в 42-то Народно събрание, който преповтаря, а някъде индентично възпроизвежда разпоредбите на действащия сега Изборен кодекс", репликира Цецка Цачева. Според нея проектът не дава отговор на въпросите на българските граждани, които очакват промяна в изборната система. "Отново сме на система, която няма да удовлетвори българските избиратели, не дава отговор на онези искания, които се чуваха през цялото лято и късната есен, за действително радикални промени", категорична бе Цачева.

Експертът по избирателни системи Димитър Димитров даде "съседски пример" с Украйна, която е правила пет пъти парламентарни избори за последните 12-13 години - два пъти предсрочни и три пъти редовни. През това време са били реализирани какви ли не изменения в изборните правила, които като цяло са имали много малък ефект и сега виждаме края на този продължителен процес на постоянни промени, подчерта той. "Тогава, когато се работи върху електорални реформи, е добре да има това, което аз наричам базово съгласие. Това е една от причините аз да присъствам в Обществения съвет... Трябва да се положат максимални усилия да има съгласие, дори то да не е цялостно, да е базово - върху основни неща", настоя Димитров.

Едно от положителните неща в готвените промени са ясните критерии за това какво е невалидна бюлетина, подчерта наблюдателят на избори Таня Цанева.

Няма съвършена изборна нормативна база, включително и този кодекс, и винаги, когато има желание, може да бъде изопачена. Но ако трябва да си помечтаем, в едно по-консолидирано общество трябва да се внесе за обсъждане законопроект, който почти година да бъде подложен на широко обсъждане - експертно, обществено, политическо. Такова мисля, че в момента тече, наблюдаваме една необичайна диалогичност, каза експертът по изборно законодателство Хараламби Анчев. "Този закон или кодекс трябва да се изработи при широко обществено обсъждане и консенсус и да се задейства поне през един мандат на всяка една от институциите. Има за това световна практика - тоест никой да не бъде заподозрян - президент, местна власт, парламентарно мнозинство, че той предварително служебно си отиграва бъдеща победа на изборите", подчерта Анчев.

Включването на обществеността, на гражданските структури, на извънпарламентарни партии в разработването на новия Изборен кодекс е един от най-големите позитиви, заяви политологът Емил Георгиев. Могат много добри думи да се кажат за новия проект - разширява се ролята на наблюдателите, те ще имат възможност за реален контрол. "И тук ми е най-голямото притеснение - че няма да бъде приет този кодекс до престоящите през май месец евроизбори", отбеляза той.

На въпрос към зрителите на "Референдум" дали трябва да се промени изборната бариера за влизане в парламента 50.2% от запитаните отговарят с "да", 47.3 искат да остане бариерата от 4 процента, а 2.5 на сто са без мнение.

Да се въведе ли машинно гласуване? Това бе друг въпрос, зададен на зрителската аудитория на предаването. С "да" отговориха 54.8%, с "не" - 40.6, а 4.6 на сто бяха без мнение.

След дискусията на големия въпрос на това издание на "Референдум" - "Смятате ли, че нов Изборен кодекс ще гарантира честни избори?", положително отговориха 52.9 процента от запитаните, с "не" отговориха 43%, а без мнение останаха 4.1. В началото на дебата за нов Изборен кодекс бяха 46%, против - 51, а без мнение бяха 3 на сто.