"Референдум" - 10 декември 2013: Да има ли постоянен независим орган за досиетата на ДС

В "Референдум" попитахме: Трябва ли да има постоянно действащ независим орган, отговарящ за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност? Да продължи ли работата си Комисията по досиетата? Дава ли отварянето им важни отговори за миналото или разделя обществото?

Над 73% от обществото смята, че заемането на висши държавни длъжности от бивши сътрудници на Държавна сигурност трябва да се забрани със закон. Това сочат данните от експресното допитване по темата на "Алфа Рисърч" за "Референдум".

Какво мислят председателят на Комисията по досиетата, бивши разузнавачи и общественици за предложеното предсрочно прекратяване на работата на Комисията по досиетата?

В студиото на предаването работата на Комисията и нуждата от съществуването й подкрепиха Александър Кашъмов от фондация "Програма Достъп до информация", Евтим Костадинов – председател на Комисията по досиетата, и писателят Димитър Бочев.

Предложението за предсрочно прекратяване на работата на Комисията защитиха Горан Симеонов – председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, проф. д-р о.р. Бончо Асенов и полк. Тодор Ников от Национална асоциация "Сигурност".

Комисията има какво още да направи, не сме стигнали до края на събирането на архивните документи, до установяването и обявяването на принадлежност на публичните лица и на лицата, заемащи и извършващи публични дейности. "Това са двете основните задължения на Комисията, за да изпълни закона", заяви Евтим Костадинов.

"Нашето писмо като че ли не се разбра", предположи Горан Симеонов по повод оповестеното искане на някои организации на офицери от запаси и бивши разузнавачи Комисията за досиетата да бъде закрита. "Нашият замисъл не е толкова да се затвори Комисията - тя е следствие от закона. Нашата идея с това писмо е най-напред да се опитаме да предизвикаме анализ, разговор за проблема с досиетата, които всъщност разделят българското общество. Тоест, основната ни идея е да предизвикаме разговор и осигуряване на възможности за единение на българското общество", декларира председателят на Асоциацията на разузнавачите от запаса и добави, че е нужно да има нов закон, който да гарантира свободния достъп на всеки български гражданин до документите на Държавна сигурност, които засягат персонално него и семейството му.

Според Александър Кашъмов в сега действия закон няма текстове, които да заплашват работата и правата на лица, които в момента упражняват секретна дейност. Няма разделение в обществото по темата отваряне на досиетата, убеден е той. "Тези документи са отворени от 13 години - първо законът 1997-2002 година, след това законът, приет 2006 година с абсолютното национално съгласие на всички парламентарно представени политически сили и под натиска на обществото, преди влизането в ЕС. Вече тече осма година от работата по този закон. В демократичните общества, в демократична Европа гражданите имат право на информация какво са правили тайните служби по време на тоталитарния режим. Комисията трябва да продължи своята работа не само защото има още да разкрива, но и защото на всички избори - за народни представители, за общински съветници, за кметове, за президент, за евродепутати, се прави проверка на кандидатите, за да може хората да отидат към урните с информиран избор. Това го каза и Конституционният съд миналата година - правото на информиран избор е право на всеки гражданин в демократична страна и в България", обобщи Кашъмов.

Още през 1990 година категорично казах "не" на разсекретяването на досиетата, заяви проф. Бончо Асенов. "Пет довода извадих. Тук бяха за секретност, че агентурният апарат ще бъде разбит. Поставих въпроса, че моралната отговорност за ползването на тези агенти носи нашето държавно и партийно ръководство, а не те, това че ние ще предадем агентурата - държавата, на която тя е сътрудничила, както и го направихме по-късно", обясни той и подчерта, че бившите служители на ДС не са против закона, дори напротив - подкрепят излизането на нови имена, защото така се вижда "какъв елит е сътрудничел на Държавна сигурност".

"Тайните служби в една демократична държава защитават нейните демократични ценности и принципи. Тайните служби в една деспотична държава, каквато ние безусловно бяхме, защитава деспотизма на деспотите. В това съмнение няма", категоричен бе Димитър Бочев. "Всички тези оправдания - най-стандартното оправдание "аз съм служил на България" - не, не си служил на България... Ти си служил на един престъпен държавен апарат, ти си служил на една демонична партия, която е потопила в гнет и насилие цяла една нация. Разузнаването, което си обслужвал, е обслужвало директно или индиректно терора на тази партия върху народа", емоционално репликира Бочев.

Аз съм не по-малко заинтересован да знам в какво време съм живял, тоест истината за онова време, заяви полк. Тодор Ников и добави: "Тя ни е безкрайно необходима, защото напред без да знаеш какво е било зад гърба ти не се върви. Но аз се съмнявам, че истината може да излезе по този начин, по който работи Комисията." Според него, ако мракобесието е съществувало, то е било резултат от решенията на оперативните работници и агентите нямат отношение към това.