Ориентира ли се Сърбия на Запад?

Руският президент беше приет с почести и парад на площада в Белград. Миналата седмица обаче сръбският премиер Вучич беше на посещение в САЩ. От началото на украинската криза Сърбия стана интересна за суперсилата. Мнозина тълкуват новните от посещението като отвръщане от Москва и ориентиране към Вашингтон.

Неманя Ружевич: Посещението в САЩ действително понамирисва на радикален обрат - такива бяха интерпретациите не само в самата Сърбия, но и в Германия например. Сръбският премиер Александър Вучич, който дълго време беше познат на света като радикален националист, често се изявяваше като пламенен поддръжник на Русия и яростен противник на САЩ. Но това явно се променя. Миналата седмица, след тридневна визита в САЩ, Вучич внезапно заговори за партньорство с "нашите американски приятели". При това досега Сърбия имаше славата на "сателит" на Москва на Балканите. Също както и други страни от този регион, Сърбия е зависима от руския газ, който преминава по несигурното трасе през Украйна, за да стигне до страната на не особено приятелски цени. Затова в продължение на години управляващите в Сърбия възлагаха големи надежди на проекта "Южен поток", който трябваше да пренася газ през Черно море и България. Както знаем обаче, това начинание се провали поради несъвместимостта му с европейските правила. А по-късно Газпром обяви, че през 2019 година ще спре транзитното подаване на газ през Украйна.

За Сърбия това означава, че трябва да търси алтернативи, нали така?

Неманя Ружевич: Да, Сърбия действително е принудена да търси алтернативи. Една от възможните опции е планираният руски газопровод през Турция. Друга възможност е да се създаде връзка към Трансадриатическия газопровод, който ще доставя газ от Азербайджан. А някой ден може би ще се пренася газ и от САЩ. И докато Вучич нарича всичко това „диверсифициране на енергийните източници”, мнозина наблюдатели го тълкуват другояче: като отвръщане от Русия и прегръдка със САЩ. В тази връзка най-тиражният вестник "Блиц" написа наскоро на заглавната си страница: "Сбогом, другарю Путин!".

Само за енергийното снабдяване ли става дума при тази - както я нарекохте - „прегръдка със САЩ”?

Неманя Ружевич: От Съединените щати Вучич донесе не само нови идеи за алтернативни енергийни доставки. След редица срещи с известни американски политици и водещи бизнесмени той заговори и за повече инвестиции, както и за американска подкрепа по въпроса за европейската интеграция на Сърбия. От над три години насам страната е официален кандидат за членство в ЕС, но преговорите за присъединяване още не са започнали, което мнозина наблюдатели тълкуват като един вид санкция заради близките отношения на Белград с Москва. Но независимо от това ново партньорство със САЩ, връзките между сърби и руснаци си остават силни - най-малкото заради общите православни корени. Едно скорошно допитване показа, че над 50% от сръбските граждани виждат Русия в положителна светлина. Москва има освен това славата на защитничка на „сръбско Косово". Бившата сръбска провинция, която през 2008 година обяви своята независимост, междувременно е призната от много страни в света, но не и от Русия, която има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. В същото време мнозина наблюдатели са на мнение, че американският "икономически жест" би могъл да промени настроенията в страната. Защото хората са все пак прагматично устроени - те подкрепят онези, които им помагат да оцеляват икономически.

С други думи сърбите са изправени пред дилема. Към кого ще се обърнат в крайна сметка предстои да видим, но решаващият въпрос е: защо Сърбия се оказа внезапно в дневния ред на големите сили?

Неманя Ружевич: След избухването на украинската криза Сърбия и Балканите като цяло отново попаднаха в полезрението на големите сили. Целият регион е "in the line of fire", както се изрази американският външен министър Джон Кери през февруари тази година. При това Сърбия заема по-специално място в този регион - не само поради това, че отказа да подкрепи западните санкции срещу Русия, но пък участва в руския военен парад по случай Деня на победата на 9 май, а и защото през тази година Белград е ротационен председател на ОССЕ. Освен това Сърбия се намира в центъра на балканския регион, което не е за подценяване от геостратегическа гледна точка. Нито Западът, нито Русия могат да си позволят да занемарят отношенията си с тази страна. За самата Сърбия обаче това е нож с две остриета, тъй като страната е изложена на огромен натиск от две страни.

Вестник "Блиц" написа по този повод следното: "Западът казва, че Сърбия има право да поддържа приятелството си с Русия, а руснаците твърдят, че нямали нищо против приема на Сърбия в ЕС. Но нито едните, нито другите казват истината". С други думи: Сърбия е един вид пешка на шахматната дъска на големите сили. А междувременно тяхната игра продължава: непосредствено след визитата му в САЩ сръбският премиер Вучич получи покана за посещение в Москва, независимо от факта, че външният министър на Русия Сергей Лавров посети Сърбия в средата на май. А в началото на юли в Белград ще пристигне и следващият важен гост: германската канцлерка Ангела Меркел.