Освобождението през съдбата на три офицерски фамилии

В Деня на отворените врати в Националния военно-исторически музей Ася Методиева ни среща с директора на музея Соня Пенкова, която ни представя специалната изложба "Освобождението през съдбата на 3 офицерски фамилии", свързани с Руско-турската война и с изграждането на българската армия.

Трите генералски фамилии са с изключителен принос за нашата свобода. Те водят началото си от трима генерали, един от които е бил бохем, изключително харизматичен, друг - лично дарил своя снимка на НВИМ. Това са първите български генерали, които съзиждат новата българска армия, чието начало се корени в Руско-турската война и в Опълчението.

Соня Пенкова разказва кой кой е в рамките на днешната дата - 3 март.

Този, който подарява снимката си и не напразно я прави, е ген. Данаил Николаев, един от най-големите дарители на музея и един от тримата носители на Златния знак на Фонда "Военни музеи, паметници и гробове", става ясно от думите на Пенкова.

Генералът дарява снимката със собственоръчен подпис през 1936 година. В музея е и неговият мундир, част от униформата му. Кураторите на музея са избрали няколко негови лични вещи, защото така представят неговата съдба на фона на съдбата на свободна България. Данаил Николаев е един от първостроителите на българската армия, които изминават пътя от нейното устройване и нейното превъоръжаване. "Той е човекът, който извършва и защитава Съединението. човекът, който е в основата на всички действия, свързани със създаването на новите документи по повод промените в законите и подготвя участието на България в Балканските войни". Генералът е против замесването на армията в политиката, на когото обаче му се случва два пъти да бъде министър на войната в трудни времена - един път след преврат, един път в правителството на Александър Малинов. Все в ключови за българската история моменти - по времето на обявяването на независимостта, когато благодарение на армията е осигурена турската граница и спокойствието за нейното провъзгласяване.

В изложбата е представен и синът на ген. Николаев. Това е една от най-тъжните истории в личния живот на генерала - смъртта на сина му в атентата в църквата "Св. Неделя". Той е един млад български офицер, участник във войните за национално освобождение и обединение. Освен множеството архивни кадри, могат да се видят и оригинални архивни кадри благодарение на Българската национална филмотека.

Вторият генерал - това е защитникът на Видин, който никога не е търсил обществено внимание и затова остава встрани от него за разлика от известния му син ген. Иван Маринов, който е военен министър в навечерието на 9 септември и по-късно главнокомандващ. Генерал Кръстю Маринов е също опълченец. Започва своя път от пожарищата на Руско-турската война, завършва първия випуск на военното училище, служи в различни части. Когато започва Балканската война, той вече като запасняк, е твърде неприятно впечатлен от решението да бъде оставен Видин. Затова предлага градът да бъде защитен и предлага себе си като негов защитник.

Организира блестяща защита на крепостта. Наред с военната защита той организира и комуникациите, и всички хуманитарни дейности в крепостта. Негови са думите, че той "е учен да превзема, а не да предава крепости".

В експозицията е и личното му оръжие, както и печатът на разформирования заради участие в преврата Втори пехотен струмски полк. Ген. Маринов има нерадостната съдба да организира изгарянето на знамето на полка, но той запазва неговия печат като го предава във военното министерство.

Третият генерал е Стефан Тошев. Той влиза в армията по време на Руско-турската война като преводач. Познанията си по руски език дължи на майка си. Той е обичана личност, свързана с превземане на непревземаемия Тутракан в Добруджа. Той е много обичан заради дружелюбното му отношение към подчинените си, без да прави разлика между чиновете, когато става дума за способности. Той дава винаги възможността на по-младите офицери да вземат самостоятелни решения, да ги отстояват и да се парят от грешките си.

Ген. Тошев успява да защити българската позиция в общите българо-германски действия на Северния фронт.

На изложбата е представен и неговият син, който също достига до чин генерал и е една много интересна личност. Той обаче, за разлика от бащата,  се замесва в политиката на 19 май като част от "Звено", както и на 9 септември като член на ръководството на Народоосвободителната армия въстаническа армия, воюва като началник на Трети корпус в заключителния етап на Втората световна война и по-късно става жертва на кампанията "враг с партиен билет".