От Париж до Осло – за тъмните и светлите сили

Солидарност – думата, която тази седмица за  минути обиколи света, се промъкна и през фиордите на Норвегия. Но преди това насилието скова света по-силно от студа тук. За тъмната  страна на душата говорихме с Томас Енгер. Трудно намира думите, въпреки че живее със словото - бивш журналист е и настоящ писател. Сочат го за сензацията на норвежката криминална литература. Четат романите му на 23 езика.

"Ох, не  знам как да започна… Не мога да проумея, че някой може да убие 12 човека само, защото са рисували карикатури. Според мен, хората трябва свободно да могат да изразяват мнението си и да се шегуват с каквото искат", каза Енгер.

И в Осло показаха тъгата си, но и своята непримиримост към насилието и тероризма. Направиха го по норвежки - без показност, но с ясно послание. Политици и журналисти рисуваха  карикатури на площада. Карикатури срещу тероризъм. И кметът на Осло бе там.

"Вярвам в правото да можеш да кажеш това, което  мислиш. Това е изключително важно право на всеки от нас. Вярвам и в това, че ако не ни харесва казаното, ако не го приемаме, трябва да го обсъдим, дискутираме, без насилие", смята кметът на Осло Фабианг Станг.

"Потресаващо е, ужасяващо е. Как е възможно някой толкова да се обиди, че да реши, размахвайки като байрак своя Бог, че може да се отнесе с такава жестокост към други човешки същества? Не е правилно, не е...  Не е честно", каза Енгер.

Норвежците са ужасени от парижката трагедия, но не са уплашени, въпреки слуховете, че може  и да са следващата мишена Преди време медиите в Осло също публикуваха карикатури с пророка Мохамед. Въпросът за сигурността тук отдавна е актуален. Отскоро към правителството са назначени двама съветници, експерти по антитероризъм. От няколко дни охраната на норвежкия парламент временно е въоръжена. "Държим съдбата на Европа в ръцете  си", казва парламентарния шеф Олемик Томесен. И той рисува срещу насилието. Преди норвежците го обичали, защото бил популярен актьор. Днес го уважават заради политическата  му  принципност.

"Това е атака срещу много стари ценности, които са  в основата на европейските общества. Норвежците сме срещу използването на насилие и терористични действия. И ние, както и  всички в Европа, осъзнаваме, че екстремизмът нараства, независимо дали става въпрос за политически или религиозен екстремизъм, какъвто видяхме във Франция", обясни Томесен.

"Сред норвежкото общество и политиците върви дискусия за това дали полицията да се въоръжи, в момента полицаите не носят оръжие. Повечето казват “Не, не искаме американски тип общество, където има толкова проблеми с полицаи, които стрелят по невъоръжени хора." Много спорим за етиката по въпроса, защото насилието провокира насилие", смята литературният критик проф. Хенинг Верп.

"Битката с тероризма е битка на много фронтове, така че за съжаление тя няма да никак лесна. Атаката в Париж, беше атака главно срещу свободата на словото, и още по-лошото - атака  срещу увереността в обществото", заяви председателят на норвежкия  парламент Олемик Томесен.

"Като че ли напоследък хората много лесно се палят, много лесно се обиждат и в името на религията вършат чудовищни престъпления", смята Енгер.

А той познава отлично норвежките нрави, но и световните процеси. Ян Крюсе е бил кореспондент на норвежката обществена телевизия във Вашингтон и Москва. Разказва, че солидарността и свободомислието са типични за норвежците. Но какво ще стане с нравите им, във време, в което карикатурите убиват, а свободата на словото е смъртоносна?

"Никой не може да е наистина подготвен, тук разбира се също имаме бежанци, имигранти както и джихадисти от Сирия и Ирак. Властите са притеснени от евентуален терористичен акт, но слава Богу, за сега не е имало. Единственият луд, който направи подобен атентат тук, беше норвежец" разказа журналистът Ян Крюсе.

Тук почти никой не споменава името на Андерш Брайвик, но винаги ще помнят жертвите му  - 77 убити и 150 ранени при серия нападения в Осло и на остров Ютьоя. Четири години по-късно, за норвежците Брайвик е “онзи терорист, лудият”. С мълчанието си го обрекли на забрава.

"В моменти като онзи човек усеща, че наистина е част от нация. Сърфираме в интернет, пътуваме по света увлечени от модните американски филми и музика. Изведнъж се случва това и започваш да се чувстваш норвежец. Казваш си трябва да застанем заедно, да сме един до друг, да го осмислим", каза Хенинг Верп.

"Случилото се преди няколко години в Норвегия и станалото в Париж са част от една по-глобална картина за Европа. Екстремизмът и насилието, за съжаление, все повече се използват като средство за налагане на идеи. Ето защо е важно да се изправим и да покажем солидарност в моменти като този", смята Томесен.

Норвежците познават насилието и солидарността. Отдавна са свикнали с имигрантите от цял свят, с чуждите култури и религии. Образованието се оказва най-силното им оръжие.

"Страхуваме се от нещата, които не познаваме. Това е част от човешката природа. Така че това, което можем да направим за себе си, а и за непознатите край нас, е да учим повече за тях и културата им. Не да се изолираме, не да бягаме от проблемите, а да опознаем другите култури", заяви Енгер.

И той се учи, докато пише книгите си. Изследва тъмната страна на душата. Но има една история, която нито Енгер, нито друг норвежки писател ще опише в роман - историята на Брайвик. Сигурно, защото насилието първо стъписва, после боли, а накрая остава неразбрано.