Откупуване и грижа от страна на общината ще осигури бъдеще за къщата на Яворов

Марин Георгиев разказа част от историята на къщата на Яворов. Тя е собственост на Васил Беленски от 1899 година. Наследява я Светослав Паскалев - шеф на Сметната палата. На 11 септември 1944 г. той е прибран и след 10 дена обявен за безследно изчезнал. През 1948 г. двете му дъщери понасят репресиите на режима. Румена е осъдена на затвор по политически причини, а Светослава - въдворена. Според Георгиев тази сграда е съсредоточие на много интереси - семейно-родови, псевдонаучни, имотни и политически. Всъщност обаче Яворов е живял там само 7 месеца.

Ганка Найденова, племенница на Яворов, благодарение на тази ситуация, успява да създаде там музей с благословията на тогавашната власт. По-късно, през 1990 година там е била настанена редакцията на вестник "Литературен форум" - наследника на органа на Съюза на българските писатели. Долният етаж, поради нужда от средства за болната Румена Паскалева, е продаден на Отворено общество, което по-късно, след 2002 година го продава, а горния дарява на вестника. Къщата изцяло е частна собственост, но е в окаяно състояние, каквато продължава да бъде и до днес.

На архитект Станислав Константинов през 2007 г. е възложен проект за реставрация на сградата. Той обясни, че след като зад сградата през 70-те години е построена нова масивна бетонна сграда, това създава огромно напрежение, получава се конфликт между двете конструкции и сградата е "безнадеждно напукана".

"Освен това тя самата няма нито един здрав елемент. Това е 35-сантиметрови стени с гредоред - само с дървени греди, които са стъпили върху зидовете."

Освен това на третия етаж има допълнително излята бетонна плоча, която натиска конструкцията.

"С един много добър конструктор, инж. Колчаков, направихме пълна реконструкция. това значи просичане изцяло със стоманобетонови елементи, нови фундаменти, отделно - нови бетонни плочи, т„ е. като много стари къщи от този период, като Музея на София, примерно, и други - това е същата схема. Тя може да се укрепи без това видимо да се показва навън."

Този проект обаче не се е осъществил и състоянието на сградата остава тежко. Арх. Константинов се надява Общината да купи тази сграда, защото в рамките на половин милион лева тя може да бъде укрепена и да стане изцяло годна за музей.

Д-р Тодор Чобанов изрази надежда, че този знаков за София обект може да се спаси, въпреки оплетената му история и многобройните усложнения около неговата собственост и конструкция.

"Същевременно самият факт, че подобен обект излиза на публична продан, това е един шанс за обществото, представлявано от държавата и местната власт да спаси обекта. Спасява в смисъл физически и в духовния смисъл, защото ще гарантираме музея и неговата функция... Това не е само у нас, това е навсякъде по света. Хората имат нужда от такива места на паметта, където да се докоснат физически, на място до бележити личности от миналото, до тяхното творчество. И тук това е императивът на обществото - да спасим знаковата сграда и да спасим музея, който работи в нея."