Първият пациент с диагноза "ебола" в света

Въпреки че в Европа и Съединените щати вече има случаи на излекувани от ебола, вирусът все още взима жертви всеки ден. Според данни на Световната здравна организация до момента починалите от вируса на хеморагична треска са близо 6 400 души. Броят на заразените със смъртоносния вирус достигна близо 18 000.

В "Денят започва" Драгомира Капитанова разказва как е започнала епидемията.

Когато двегодишният Емиле вдига висока температура, започва да повръща и умира два дни по-късно, никой не знае каква е причината. Всъщност никой не задава въпроси. Съдбата е жестока за жителите на Африка. Тук често се случва деца да умират заради холера, малария, трихинилоза и други болести, които дори нямат име. Сега Емиле е известен сред изследователите като нулевия пациент - първият починал от ебола преди една година.

"Заведохме го в болницата, дадоха ни лекарство. Въпреки това след като се прибрахме вкъщи, той почина", разказва баща му Етиен Оуамоуно.

Едно малко селце на върха на горист хълм в Гвинея е заклеймено като "родното" място на един от най-смъртоносните вируси. Местните са бедни, гладни, ядосани и изключително подозрителни за това кой или какво е донесло болестта, която е съсипала животите им.

На този въпрос все още няма ясен отговор въпреки че изследователи са идвали в селото, за да тестват маймуни и прилепи за наличие на вируса.

"В началото бях изненадан. Чудех се как болестта е дошла в дома ми, как дъщеря ми и съпругата ми починаха", споделя Киси Дембадуно, дядо на нулевия пациент.

В селото вече живеят едва 400 души, миналата година са били 600. Десетки млади хора са напуснали родното си място, защото вярват, че е прокълнато. Единственият лекар е един от първите, които го напуска, затова сега болницата е затворена и никой не може да се лекува. Тези, които са се осмелили да останат, са изпити от недохранване.

"Хората измираха. Имаха диария и висока температура. Хората бяха изумени от това, което се случва и затова информираха властите в Конакри", спомня си Абдул Рахман Бачили, регионален координатор за вируса ебола.

На 27 декeмври миналата година семейството на Емиле го е завело в болницата. Платили са 20 000 гвинейски франкa или 2 долара и 75 цента за лечение. Това не е помогнало. Следват още скъпоструващи и безполезни пътувания след като 4-годишната сестра на Емиле, а по-късно и майка му, бременна в осмия месец, се разболяват. Малко по-късно се заразяват бабата на Емиле и негова леля. Семейството няма пари за погребението и за да нахрани десетките стекли се за масовия обред. Затова бащата на Емиле взима назаем торба и половина с ориз и около 35 долара и убива последната си коза. Казва, че ще му трябва поне една година, за да изплати дълга си. Сега Етиен е изолиран, всички са му обърнали гръб от страх. Хората, които са дошли на погребението на близките му, не са се докоснали до храната и водата. Дори всички са спрели да идват на погребения, което е в разрез с африканската култура.

"Слуховете и теориите на конспирацията се разпространяват и обсъждат постоянно, защото това е единственият начин за реакция в толкова несигурна ситуация. Това е начин за самосъхранение срещу болестта", обяснява Жулиен Гавел, френски антрополог.

След като вирусът е официално разпознат в Гвинея, хората губят единственият си източник на протеин. Жителите на селата са били предупредени да не се хранят с дивечово месо - прилепи, плъхове и маймуни. В селото, където е починал Емиле, както и в повечето гвинейски, вирусът на хеморагичната треска е обвит в мистерия, подозрения и слухове. Хората тук все още вярват, че смъртоносният вирус е донесен от белите хора, които искат да убият тъмнокожите с ваксинация срещу морбили например. В момента в селото, където се е заразил нулевият пациент, няма болни от ебола.