"Пътуване в миналото": Крепостта в Балчик - най-голямата от VI век

Най-голямата крепост от 6 век, тази в Балчик все още е пълна загадка за учените. Макар и в рамките на града, времето е изличило всякакви спомени за укрепеното селище сред местните. Екип археолози се опитват да възстановят белите петна в тази история, в която прабългари обсаждат крепостта. Време е за поредната доза история в поредицата „Пътуване в миналото” на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Трябва да са били изправени пред сериозна заплаха. Такава огромна крепост не се строи току-така.

БНТ: "Макар и в рамките на града, под прозорците на хората, оказва се че дори местните не са наясно колко много история има тази крепост и града зад нея. Късно античната крепост в Балчик е учебен обект на софийския университет. Но не защото е по-лесен. Копка по копка студентите участват в истински разкрития за историята ни. В момента се опитват да установят кой и защо е направил допълнителна защита на крепостта."

Д-р Румяна Колева - катедра "Археология", СУ към студентите: "Я, внимавайте хубаво дали няма керамика ... Ако в рова е само късно антична керамика, вече в запълването на рова тогава .. тогава трябва да е запълнен още в късната античност."

Дълбок ров, вал и висока стена пред такава масивната крепост - изглежда твърде странно решение. А то и самата крепост все още не е ясно кой и защо е строил. Дали е Юстиян или просто си е приписал чужди заслуги. Във всеки случай най-ранните открити монети са 6 век от времето на Император Анастасий. Век, в който на Балканите масово се строят крепости.

Д-р Чавдар Кирилов - катедра "Археология", СУ: "Времето на Великото преселение на народите... е време, в което тези земи са били

посещавани най-често с враждебни намерения от различни народи- готи, хуни , авари, славяни... В такъв смисъл не можем да кажем срещу кои точно варвари е построено това нещо, кои варвари са били конкретната заплаха в случая. Ако изобщо има определен варварски народ или определен момент, които да е натиснал спусъка за строежа на тази крепост. По-скоро тя, както и строежът на десетки, стотици да не кажем и хиляди други крепости от този период на Балканите, символизират общото чувство на несигурност."

Далеч от брега и нависоко, крепостта вероятно е строена след катастрофалното земетресение и цунами описано от Теофан Изповедник, което е опустошило Дионисополис. Във всеки случай допълнителната защита пред крепостта е строена непрофесионално.

Чавдар Кирилов: "Най-вероятно е дело на едноместно население, което е оставено само на себе си буквално само на себе си, да се

защитава със собствени сили и средства срещу включително конни народи."

БНТ: "Без армия? Кирилов - Вероятно в един момент без редовна армия, то това е и момента, в който във Византия армията започва по особен начин да се преструктурира...Това съоръжение е направено в един определен момент, за да спира конници. Големият въпрос е кой е направил това. Досега са смятали, че допълнителните стени са строени от прабългарите, заселили се по-късно в крепостта. Ако прабългарите имат нещо общо с това съоръжение е по-скоро, че то е било направено срещу тях, отколкото от тях"

Румяна Колева към студентите: "Имате ли възможност да определите това което сте го събрали ...Ще можете ли въобще да различите дали е срещу авари или прабългари ... Никакъв шанс, нали?... Защото нито едните, нито другите са дошли да си хвърлят тука керамиката в рова

Студент - "...Т.е. би ни дало отговор, ако намерим оръжие - стрела".

БНТ: "Добре, ако приемем, че част от защитните съоръжения са строени срещу нашествието на прабългарите успели ли са да

ги спрат"

Чавдар Кирилов: "Ами ако съдим по археологическия материал, най-вероятно, да.... Вътре в крепостта ние нямаме ясни и сигурни находки, които да индикират присъствие на прабългари. Следите им са най-вече около крепостта. Изглежда логично. Без флот, вероятно прабългарите са отложили превземането й за по-късно"

Кога и дали чрез битка или дипломация, със сигурност през 10 век при управлението на цар Симеон, крепостта вече е била българска.

Чавдар Кирилов: "Ние сме един народ, който е влязъл в досег с една гигантска цивилизация, поел е много от тази цивилизация и е разпространил тази цивилизация сред други народи... Някъде в 11 век това място като обитаване е изоставено и населението отново се връща долу в по-ниските части на Балчик. Възниква през периода на Второто българско царство едно голямо селище, на така наречения Джини баир -един от хълмовете долу, по-близо до морето."

А и в мирни времена, крепостта по-скоро пречи на движението и местните, а не нашественици са бутали някои от стените й. Останалите са белеели дълго време, запазени и във височина. До края на 19 век.

Чавдар Кирилов: "За един период от само 70 години тя е изчезнала... В огромна степен е била демонтирана, унищожена, най-вече в годините на Първата световна война и след Ньойския договор."

БНТ: "Тези стени години наред са били източник на строителен материал. Колко ли къщи и огради са построени с камъни взети оттук"

Крепостта е заличена дотолкова, че липсва дори и спомен за нея. Някъде във вековете се губи и името на това укрепено селище. Така че

сега само археолозите могат да възстановят миналото.