"Пътуване в миналото" на крайградска Аполония

Учени от Лувъра проявяват голям интерес към археологическите разкопки в Созопол. В момента там се проучва едно крайградско имение на Аполония. Археолозите се надяват да попълнят бели полета в разбирането на стопанския живот на колонията. Защо са погребвали мъртвите в големи глинени съдове и кое още пали интереса на Лувъра – разказва “Пътуване в миналото” на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Отдавна във фокуса на археолози и историци, Созопол като че ли е разкрил всичките си тайни. Но явно не съвсем.

Животът в гръцките колонии, особено животът в Аполония, е сравнително добре проучен. За живота обаче извън колониите нямаме никаква информация. Е това е една празнина, която сега започва да се запълва.

Археолозите проучват едно от крайградските имения на колонията от 5 век пр хр. Но по всичко личи, обитанието на вилите е сезонно.

"Фактът, че ние не сме намерили достатъчно останки в помещенията от огнища, от отопляване, дори ако щете от кухненски съдове, показва, че наистина това място се използва сезонно. Свързано с работа", обяснява доц. д-р Кръстина Панайотова – ръководител на археологическите разкопки.

И свързано вероятно с лозарство. Наоколо се откриват следи от насаждения на лоза по склоновете и в момента се отглежда грозде.

"Възможно е наистина да са се занимавали с лозарство. Към това ни насочва и фактът, че цялата тази огромна площ, в която има и жилищни помещения, но повечето явно стопански, откриваме много фрагменти от амфори, питоси, така че най-вероятно е свързан поминъкът с лозарството", казва Кръстина Панайотова.ю

Интерес към извънградския живот проявяват и френски археолози от Лувъра. Проучват Аполония от години, но смятат, че тук се крият някои важни отговори за значението на колонията.

"Защо нататък Аполония беше толкова важен през 5-4-3 век. Без тази икономическа база нямаше смисъл да разберем как работи градът през този период. Обаче до сега нямаме възможност да разберем откъде беше този потенциал на града. Сега видехме, че първо в планината има няколко мини, които работят от 6 век пр. хр. от първите години тогава на колонията, но след това след 5 век територията започва да е по-голяма, по-широка и тогава да вадим потенциал за тези хора, които живеят в града", коментира д-р Александър Барализ – археолог, Лувър.

Франсоаз Готие - зам.-директор на Лувър: "За нас това е продължение на обща инициатива, която започнахме с изложбата, която пожъна огромен успех в Париж."

Кръстина Панайотова: "В самото начало на създаването на колонията на живота на гърците по тези земи наистина е свързано с добива на мед. Знаете, Странджа е богата на полиметални руди, именно този добив на мед позволява на Аполония да се издигне, а също знаете, че тя успява да построи 13-метрова бронзова статуя на бог Аполон, като си е поканила атинския художник Каламис."

Александър Барализ: "Материал, който имаме от мините, струваше много. Но след 6-ти век обаче виждаме, че икономическият живот в Гърция отмина малко и трябва да се търси нещо друго."

По ранните пластове вероятно ще дадат някакво обяснение. Но, както винаги, археолозите започват отзад напред, с най-горните по-късни пластове и отговори. Като края на крайградското имение и по-късните гробове, направени в руините му.

Кръстина Панайотова: - Вероятно собствениците на този имот, на тези имения, са използвали мястото за да погребват в едно защитено място своите покойнци.

Мария Чернева: – И защо са напуснали това хубаво място?

Кръстина Панайотова: – Изхождайки от данните, които имаме, кога точно е станало напускането, можем да го свържем с всички смутни времена, които се случват след смъртта на Александър Велики и противоборството на неговите наследници – диадохите... Същевременно това е и краят на четвърти, началото на трети век - времето, когато келтските нашествия се случват през тези земи. Така че просто тези смутни времена принуждават хората да се приберат в границите зад крепостните стени на града.

И тук се заселват мъртвите. От откритите 10 гроба, два са крайно необичайни. В първия мъртвецът е погребан в питос, или голям глинен съд за съхранение на зърно.

"В някои случаи се тълкува, че именно керамичният съд имитира утробата и като се връща така в земята, както се е родил в утробата", обяснява Кръстина Панайотова.

Починалият в съседство пък е положен в глинен саркофаг, също рядка практика. Върху главата му откриват добре запазен погребален венец – от олово с бронзови телчета с листенца.

"Като в този гроб бяха златни листенца, които всъщност имитират дафинов лист и плодчета, които са малки керамични перли, които също имат позлата. Между другото започвам да си мисля, че част от поминъка на хората, които са живели тук, може и да е грънчарството, защото те могат да си позволят да си направят питос. Това е скъпо съоръжение, защото е много голямо. То не може да се изпече както и питоса в стандартна грънчарска пещ", казва Кръстина Панайотова.

Костният материал сега ще отиде при антрополог, който ще се опита да извлече максимално информация от него, ако пък зъбите са здрави, би имало материал и за ДНК анализ.

"Древните аполонийци искам да кажа, че са били подобни на нас, акселерацията е малко по-книжна дума, явно. Знаем, че те са се хранели с много растителна храна. Интересното за мен самата беше, че са яли много по-малко риба, отколкото бихме очаквали за жители на брега на морето. Разбира се, страдали са от различни заболявания и инфекции. Интересното е също така, че кариесът е съществувал - поне от това, които познаваме от преди 25 века на това място", обяснява археоложката.

Печат на древна китара върху керемида е другата интересна находка от тук за археолозите. Но те, както и френските им колеги, са убедени, че интересното тепърва предстои. Затова Лувърът ще продължава проекта си и следващата година.