Паметникът на Свободата в Русе

Идеята за изграждането на паметника е на русенското поборническо-опълченско дружество, основано през 1884 година. В началото искали той да бъде издигнат в днешния Mладежки парк. В края на 19-ти век обаче русенската община извършила градоустройствена реформа. На мястото на стара джамия построили модерно казино, а теренът на старото турско гробище постепенно се превърнал в нов градски център с градина, в която засадили екзотични растения. Затова мястото на опълченския паметник се променило и той станал композиционен център на красивия площад. Първоначалната идея била статуята на паметника да e на царя – освободител Александър ІІ, само че такава вече била издигната в София, затова се наложило ново мнение - фигурата да бъде на жена и да символизира свободата. Архитект на постамента бил Симеон Златев. За автор на статуята бил привлечен италианският скулптор Арналдо Дзоки. Изграждането обаче се забавило поради липса на средства.
Въпреки че русенското поборник-опълченско дружество прави неколкократни кампании за набиране на благотворителни средства, те не са достатъчни, тогава се намесват най-богатите, най-известни русенски предприемачи, търговци и общественици - братя Симеонови, които даряват 50 хиляди златни лева. През 1895 година кампанията е успешна, средствата са събрани и се пристъпва към изграждането на постамента на този паметник. Общината сключва договор със строителния предприемач Стойчо Кефсизов. Той е опълченец от Дряново, който след Освобождението живее в Русе, един от най-активните членове на русенското поборник-опълченско дружество. За изграждането на постамента са доставени гранитни блокове от Австрия.
Авторът на статуята, Арналдо Дзоки, е роден на 20 септември 1862 година във Флоренция. Той е автор на скулптури, украсяващи големи световни градове. Самата статуя на свободата в Русе е излята в Италия от бронз и е висока 3 метра и 75 сантиметра. Целият паметник заедно с постамента е почти 18 метра. Той е класическа архитектурно-скулптурна композиция състояща се от десетстъпална крепидома, тристъпален постамент, а след това и обелиск, увенчан с капител с интерпретация на коринтски ред, върху който се извисява статуята на свободата. Самата статуя е една алегория на свободата. Тя е протегнала ръка на север, откъдето е дошло освобождението на страната. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис- посвещение на поборниците и опълченците. Три барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Двата лъва също имат символично значение - единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. В задната част са поставени две трофейни оръдия. Паметникът е окончателно е завършен през 1908 година, но е открит година по-късно на 11 август. За освещаването му пристигат стотици опълченци от цялата страна, генерал Кирил Ботев, Райна Княгиня, министър-председателят Александър Малинов. Русенският владика Василий отслужва тържествен водосвет. Грандиозното тържество завършва с пищен банкет в градината на русенската бирария „Хаберман“.