Панаир на суетата

С любов или на война - всичко е панаир...

Когато всички се катереха по стълбата, Беки Шарп изкачваше планини и покоряваше върхове.

Не е аристократка, но ги превъзхожда във всичко...

"Тя говори като Оливър Кромуел и мисли като Чарлз І".

Приятел и съвременник на Чарлз Дикенс, Уилям  Текери пише един от любимите романи на британците в началото на ХІХ век. Типично за периода, той е умно конструиран с поддържащи фабули във всеки ъгъл и персонаж от красиви ексцентрици, честни войници, бъбриви дами, алчни търговци и високомерни аристократи. В традициите на костюмираната драма, където визията маскира истината и остроумието превъзхожда парите, екранизацията на режисьорката Мира Наир е нещо повече от колекция на точни реплики и красиви кадри.

Останала сираче, Беки Шарп, дъщеря на певец и художник, решава да напусне дома заради децата, на които ще бъде гувернантка. Въоръжена със смелост, остроумие,  красива външност, перфектен френски и усет към социалния просперитет, тя може да се издигне високо. Но обществото дава най-доброто от себе си, за да й попречи... 20 години от нейния съзнателен живот включват един брак, Наполеоновите войни, едно дете, верността към старото приятелство, превратностите в живота на едно семейство,чийто дъщери е обучавала и досадното внимание на маркиз, колекционер на картините на баща й. Честността и прямотата объркват плановете й. Тя не е буржоазна аристократка,  но е смела, умна и непреклонна...

Когато Уилям Мейкпийс Текери пише своя забавен и циничен роман, изгледите за кариера на образованите жени, които не са проститутки са малки. Те могат да бъдат гувернантки, учителки, слугини, монахини или съпруги. Единствената професия, която могат да упражняват без позволение от мъжете е писателството. Това обяснява как Джейн Остин, сестрите Бронте, Джордж Елиът и други преди Вирджиния Улф са създали своите шедьоври в ъгъла на салона по време на бърборенето след вечеря.

Вината в "Панаир на суетата"  е далече от Джейн Остин и нейните "Разум и чувства" и "Гордост и предразсъдъци", защото не показва добри хора, но това ги прави много по-интересни".

В разцвета на Британската империя екзотична Индия разпалва въображението.

В периода преди завръщането на Бонапарт от изгнание и битката при Ватерло, британците се чувстват сигурни в своето превъзходство. Титлите на перове се купуват, баронетите оцеляват със съмнителната стойност на своето име. Знатността е марка за търговия във фабриката за висше общество, където старата школа само подкрепя новобогаташите, които въвеждат нов етикет.

Беки Шарп става икона на феминизма. Израснала като бедно сираче, тя отрано разбира предимствата на снобското общество от стари фамилии и нови пари, където бракът и наследството могат да създадат или да съсипят една млада жена. Нейното наследство няма да я застигне отникъде  - баша й умира като разорен художник, майка й е оперетна танцьорка в Париж и Беки не отстъпва в своя "правилен" избор, който е: да избегне социалната грешка, омъжвайки се по любов.

Беки Шарп би могла да напише велик роман или поне да го вдъхнови. Текери описва нейната дилема и действия без чувствителност с поразяващ реализъм.  От осиротяло дете на алкохолизиран художник, тя се превръща в украшение на средната, ако не и висша, британска аристокация с възхитителното усилие да следва своята цинична стратегия, ограничена от отчаяната самозабрана да не бъде заблудена от своето сърце. Беки приема несправедливостта и унижението да произхожда от безименно семейство. Напуска сиропиталището, за да стане гувернатка и завършва в манипулативното общество на богата стара мома, красив син на заможен търговец, млад наследник на аристократично имение и жесток циничен маркиз, последователен в своите намерения към нея...

Сценарият на Джулиан Фелоуз /"Госфорд парк"/ обединява сатирата на писателя Текери с чувствителността на режисьорката Мира Наир /и двамата, родени в Индия/.

Дали индийската режисьорка е странен избор за адаптация на един от най-добрите английски романи през ХІХ век? Изобщо, не. Тя има усет за комичния просперитет на брачните съюзи, доказан със "Сватба в сезона на мусоните"/2001/ и прибавя внимание към ролята на Индия за английското въображение. Едва ли на английското семейство през ХІХ век му липсва връзка с живеещи или слугуващи от Индия, но Оруел е казал, че: "двете нации се допълват, защото споделят еднаква любов към ексцентричното..."

Приказка за шанса и последствията за една възхитителна героиня, която не разчита на благосколнност и сексуални услуги /"Само двама са мъжете, които могат да влязат в моята спалня - съпругът ми и докторът"/, филмът на Наир е не по-малко суетен панаир на изяществото.

В началото на 70-те години Стенли Кубрик има намерение да режисира адаптацията, но книгата му се струва прекалено дълга за тричасов филм. Наир го заснема за 55 дни.

Драма.

САЩ, Великобритания, 2004г., 141 мин.

По едноименния роман на Уилям Текери.

Режисьор Мира Наир

В ролите: Рийз Уидърспун, Джонатан Рийс Майерс, Гейбриъл Бърн, Боб Хоскинс, Емили Ричардсън, Анджелика Манди и др.

Номинация за Британска актриса на годината в поддържаща роля за Айлийн Аткинс от Лондонския кръг на филмовите критици/2005/;

Номинация "Златен лъв" за режисьорката Мира Наир от Филмовия фестивал във Венеция /2004/;

Беки Шарп завършва образованието си в сиропиталището, където френският език, наследен от майката, й дава предимство. Тя има само една приятелка -  Амилия Седли, която й предлага да гостува в семейното имение за няколко дни -  на път към първата й работа като гувернатка в семейството на сър Пит Кроли. Това не е крайната цел за Беки. Тя иска да се омъжи добре, което в нейния случай означава, че израснала без наследство и титла, най-добре би било бъдешият й съпруг да притежава и двете. Това не я прави дяволска жена. Напротив. Романтичната любов е модерен и безцененен мотив за брак, но и в Англия, и в Индия брачните стратегии винаги включват родствени връзки с финансови възможности.

Амилия харесва Беки и смята, че ще бъде добре, ако тя се омъжи за брат й Джоузеф, пристигнал от работа в Индия. Годеникът на Амилия обаче, капитан Джордж Озбърн, осуетява този план, убеждавайки безволевия Джоузеф, че Беки е "малко по-добра от просяк със семейни неуредици" и "няма да  бъде украса за  имението Седли". Беки заминава за Кроли хол, където не различава сър Пит от прислугата. Слугите, парите и провизиите изглеждат оскъдни в семейство Кроли, но Беки бележи важна победа. Немоъжената сестра на господаря, Матилда, се възхищава на смелостта й и става нейна приятелка и покровител до крайната цел. Тя е достигната, когато Беки тайно се омъжва за племенника Родън Кроли. Като втори син,  той няма да наследи титлата и имението, но като комарджия не може да живее без издръжка, така че Беки получава връзка с добро семейство без привилегии.

Нишката в историята е появата на Лорд Стейн, когото Беки за първи път среща в ателието на баща си. Лордът се пазаир за портрет на нейната майка, баща й го оценява на 3 гвинеи, Беки от сантименталност настоява за 10. Години по-късно пътищата на Лорда и Беки се пресичат отново. Тя го помни от първата среща. На него му се струва, че веднъж купил портрета на майка й, сега може да притежава и оригинал като дъшеря й. Цинизмът му е унищожителен за всеки и всичко - не пропуска да атакува дори брака с мулатка от Карибите на собствения си син "само заради титлата" , въпреки че "целият свят знае, че той /синът му/ е идиот".

Дявол ли е лорд Стейн? Беки го среща отново, когато съпругът й е загубил всичко на игралната маса и буквално изнасят мебелите им от къщата. Стейн плаща дълговете. И никой не може да възприеме този акт като безкористно милосърдие, защото Лордът очаква Беки да изрази своята признателност по подходящ начин....

"Те ще те хулят и покровителстват. Това е, което искаш, предполагам?"

"Амбицията не се уморява. Дяволът никога не спи".

Златна Романова