Параграф 46

Режисьор Майкъл Уинтърботъм

В ролите: Тим Робинс, Того Игава, Саманта Мортън, Кристофър Симпсън, Нина Фог, жан Балибар, Ейви Дейвис и др.

Как да разкриеш престъпление, когато последното, което искаш да знаеш, e истината.

След наградата от БАФТА за "В този свят"/2002/, един от съвременните британски режисьори - Майкъл Уинтърботъм, се появява загрижен за живота на Земята в оригинална драма от бъдещето за генетика, свободна воля, гражданство, секс и любов във фашистки футуристичен свят, в който днешният ден лесно би могъл да се озове на границата между Първия и Третия свят. Там, без документи, всеки е никой, изхвърлен от градовете в обгорената от слънцето пустош.

Със социална етика и загадъчен древногръцки романс, "Параграф 46" е стилизиран опит за научна фантастика и тревожен сигнал под реална заплаха за бъдещето, проектиран в бляскавия Шанхай, където повърхността на Земята изглежда мрачно красива...

Заснет в Шанхай, Дубай и Джайпур, "антиутопичният" свят е разделен на гранични пунктове между всеки град, пътуващите говорят смесица от английски, испански, френски, китайски и арабски, а жителите живеят в стъклени къщи заради болести, недостиг на озон, защита от слънцето и бегълците. Колите са приспособени да плуват, за да се ограничи замърсяването отвън. Глобалното затопляне е превърнало повърхността в безплодна пустиня, градовете са пренаселени и всеки "външен" е нежелан - на всяка цена! Клонирането не е обект на дебат, а част от нормалния живот. Параграф 46 е единственият закон. Той налага задължителна генетична съвместимост, т.е. двойката трябва да представи ДНК-тест преди брака или зачеването на деца, защото всеки индивид е подложен на строги стандарти, за да подхожда на живота в градовете. Тези, които искат да пътуват, трябва да имат специално разрешително - комбинация от лична карта, виза и застраховка. "Негодните" граждани са отпратени да живеят в пустинята с официален отказ. ...

Уилям Гелд е агент на застрахователна корпорация "Сфинкс"- тоталитарна организация, която ръководи градовете и произвежда документи за живот. Когато се установява, че хора пътуват с фалшификати, излезли от клона на компанията в Шанхай, Уилям е командирован от Сиатъл с виза за 24-часово разузнаване там. Инжектиран със "симпатичен" вирус, той може да чете мислите и чувствата на хората, задавайки им няколко прости въпроса. Това бързо го улеснява в идентифицирането на фалшификатора - Мария Гонзалес. Силно привлечен от нея по необясним начин, той е неспособен да я предаде. Вместо това, прекарва оставащите часове в любов и става съучастник в нейното престъпление.

Завръщайки се у дома, е информиран от началниците, че хора са загинали, като резултат от измамните документи. Оправдавайки се с негодността на импланта за своя провал, Уилям получава втора заповед да се върне обратно и да довърши разследването. Търси Мария, но му отговарят, че е изчезнала. Открива я в клиника, обвинена и призната за виновна в нарушение на Параграф 46. Срещу нея са извършени някои "процедури", включително изтриване на паметта за отношенията й с Уилям. Опитвайки се да разбере същността на вината според Параграфа, той разкрива, че връзката между тях е много по-дълбока от мълчаливото привличане. С изтекли права за пътуване, Уилям Гелд също използва фалшив документ, за да бяга с Мария Гонзалес от град на град, опитвайки се изпревари властите, за които те вече са бегълци. Опасността има трагични последици, които един от двамата никога няма да разбере, а другият никога няма да забрави....

Златна Романова

"Може ли да ти липсва някой, когото не помниш? Може ли един момент и преживяване да изчезне напълно или винаги ще съществува някъде в очакване да бъде разкрито?"

"Знаеш ли, един от пръстите ми е по-млад от другите?

"Мисля за деня, в който се срещнахме. Предполагам, пристигнал си със самолет. Може би, си бил първият защитен. Не си възнамерявал да останеш. Само 24 часа престой, така че багажът е излишен. И те, вероятно, са те чакали с шофьор, така че да нямаш опашка. Никога не си бил в Шанхай преди. Всичко е било ново за теб..."

"Ако имахме достатъчно информация, бихме могли да предвидим последствията от нашите действия. Не би ли искал да знаеш? Ако целунеш това момиче, ако говориш с този мъж, ако приемеш тази работа или се ожениш за тази жена, или откраднеш този паспорт? Ако знаехме какво ще стане накрая, щяхме ли някога да направим първата крачка, първото действие?"

"Оттук ли си или отвън?"

"Знам къде принадлежа..."

Номинация "Златен лъв" за Майкъл Уинтърботъм от Филмовия фестивал във Венеция /2003/

Награди за: оригинален саундтрак, най-добър сценарий на Франк Котрел Бойс и Сребърна награда за европейски фантастичен филм от Международния фестивал на фантастичното кино в Ситгес, Каталуния /2004/

Номинация "Нарцис" и Златна награда за европейски фантастичен филм от Международния фестивал на фантастичното кино в Нюшател, Швейцария /2004-2005/;

Номинации от Наградите на публиката за най-добра актриса на Саманта Мортън и режисура на Майкъл Уинтърботъм от Европейските филмови награди /2004/.