Париж на куртизанките

Документален филм

"Париж на куртизанките" разкрива част от еротичните легенди и знакови места във френската столица, свързани с "най-стария занаят".

"Кварталът на червените фенери" в Париж е "Пигал" и носи името на склуптора Жан-Батист Пигал, което звучи парадоксално - как един "Йоан Кръстител" (т.е. Жан Батист) е станал кръстник точно на този еротичен площад. Славата на района е пикантна и митична, в подножието на хълма Монмартр.

Тук е меката на сексуалните удоволствия с емблематичната фасада на Мулен Руж и Фоли Пигал.

"Пигал" реално е "леглото на Париж", осветено в неон, с надписи и покани за всевъзможен нощен живот - от кабарето Мулен Руж през ХІХ век до безбройните барове днес.

Южно от булевард "Клиши" са наредени сгради в неокласицизъм, които носят на този разрастващ се район прозвището "Новата Атина". Сред тях се вмъкват Националният музей на Гюстав Моро и Музеят на романтиката.

Днес старите парижани смятат, че "Пигал" е "загубил душата си" заради пари, дрога и тъмни афери. Но все още си остава едно най-посещаванит места за туристи - с множество сексшопове, представления и други "забавления за възрастни". Безобразията припомнят репутацията му през Втората световна война, когато войниците на Съюзниците го наричали "Пиг Али" - "Свинската алея" или "Свинята - съюзник". Някои мечтаят за възраждане на Южния Пигал - по-скрит и далечен от хипстърите, затворен и потаен като Сохо в Лондон, където литературно "приключението и опасността вървят ръка за ръка".

Париж на куртизанките е жива легенда. Някога "жриците на любовта" са признати за важни фактори в обществения живот, особено между 1850 и 1910. Чаровните съблазнителки приютяват артисти и влиятелни фигури с титли, което налага отварянето на по-луксозни, дискретни и съмнителни хотели наоколо. Обзавеждането също еволюира в този нов разкош.

Особено място заема "Парадното легло" на Емили Луи Валтес дьо ла Бин, известна като "Лъвицата" на Втората империя, вдъхновила Емил Зола да напише романа "Нана".

Валтес е приближена и изобразена от Анри Жерве, Едуар Мане, Гюстав Курбе, Йожен Буден.. Тя е главната героиня на оргии в "Мезон доре". Валтес дори се сдобива с титлата "Графиня" въпреки скромния си плебейски произход - с баща пияница и майка-проститутка. Тя е привлекателна, опитна и схватлива, посещавана от принцове и крале, извънредно богата с печалба в милиони. Като подарък получава и голям дом на булевард "Малерб", където приема своите специални гости, а някои от тях получават привилегията да видят и нейната спалня . Декорацията й е от Едуар Лиер, довършена е от художника Едуар Детай, приятел на Валтес. Лиер предлага "статично" легло в традиционна единична спалня според ритуала, въведен от Луи ХІV във Версай - подобни легла са от дърво, с табли и масивен корниз, отделени от пространството с балюстрада. Проектирана от Лиер, тук балюстрадата има друга цел - закачена е за периферията на леглото и очертава "мястото за удоволствия". На корниза над леглото двама закръглени купидони държат щит с коронавана буква "V" като Валтес.

От връзката на Валтес с художника Анри Жерве се ражда нейният портрет, датиращ от 1889, когато тя вече е била 40-годишна, но в изображението изглежда доста по-млада. Валтес е била голяма почитателка на модата и дрехите й издават друг период. Предполага се, че картината е създадена много по-рано, преди 10 години, и е представена първо в Салона на изкуствата в Париж през 1879 със заглавието "Мадмоазел V". Валтес е нарисувана, заобиколена от цветна градина, с обещаващ светъл ореол за една от "най-модните фигури на своето време"... Портретът е изложен в Музея Д'Орсе. Леглото, други мебели, аксесоари и експонати от изкусителния живот са представени в Салона на куртизанките в Галерията за декоративно изкуство /MAD/ на Лувъра в Париж.

Историите от този потаен Париж неизбежно напомнят прочутия роман на Балзак "Възход и падение на куртизанките"....

Златна Романова

Musee des Arts Decoratifs - Splendeurs des courtisanes