“Пътуване в миналото” 2400 години назад в Хераклея Синтика

Археологическото лято е към края си, а с това и нашата рубрика "Пътуване в миналото". Ще завършим обаче с подобаваща новина, която ни поднесоха археолозите, които проучват известния в античността град Хераклея Синтика, който се намира в местността Рупите, до Петрич. Градът е загинал след опустошително земетресение през 388 година и има категорични доказателства за това. Хората в околността вярват, че градът е загинал при изригване на вулкан. Вижте какви други интригуващи истории ни поднася града.

Македоните основали града си в кратера на стар вулкан. Плодородна земя, реки и топли извори.

Местността е Рупите, свързва се с Ванга, а всъщност има общо с Хераклея Синтика. Както повечето древни градове и този дълги години е бил кариера за камъни за нови строежи. И цялата земя е била на дупки – или рупи.

Бил е един от великите царе - Филип Втори или Александър Велики, или дори Касандър. Положил е основите в 4 век пр. Хр. с голям замах. С величествени сгради като тази, която разкриват сега.

Доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки: "Те са направени без хоросан, изключително добре са напасвани, игла не можеш да вкараш. Обществена сграда, голяма, край агората. Едната възможност е да бъде седалището на македонския управител, който от името на царя управлява града. Втората възможност е да бъде сградата, в която се събират местните старейшини - булето."

Буле или не, сградата е разрушена много скоро, след като е построена.

Доц. Вагалински: "Какво се случва? Правят си града Хераклея Синтика, авантпост им е на източната граница на древното македонско царство заедно с Анфиполис и контролират тази територия. Разбутват местните племена, синти. Сега, до колко са траки, доколко - не, е труден въпрос. Те няма как да се примирят с това, че ги избутваш от тяхна територия, от най-хубавата земя, с водата, с двете реки и топлия извор и ги разкарваш някъде в покрайнините."

Явно разрушенията са токова сериозни, че не са могли да възстановят сградата, защото са я изравнили и са започнали да стоят върху нея. В отломките ѝ намират множество тежести за прашки.

Сериозно оръжие е това. А прашкарите са били най-ценните воини, снайперистите.

След това нападение, жителите на Хераклея живеят мирно почти век. Когато отново градът търпи поражение.

Мария Чернева: "Вижда ли се тук?"

Доц. Вагалински: "Ами вижда се, да. Значи то започва ето горе долу от това ниво и е почти до градежите, които виждате. Много стабилни разрушения. Нали този профил ясно ги показва. Допускам, че е възможно, но това са само хипотези, отново местни племена и в случая говорим по скоро за медите. Медите са едно много мощно местно тракийско племе, което създава проблеми, както на македоните, непрекъснато ги атакува идвайки от север, нахлува главно за грабеж след това създава проблеми на римската държава."

7 метра са пластовете история натрупани за 700 години от първата сграда до края на живота в Хераклея Синтика. Унищожена от силно земетресение през 388 година В последния пласт ясно се виждат падналите стени напукани и разместени основи.

Мария Чернева: "Край с легендите, че градът е затрупан от пепел, вулканична."

Доц. Вагалински: "Не, не. Няма такова нещо. Вулканът е бил много преди това. Хората непрекъснато мислят за Везувий, но истоията тук а е различна."

Вкопани в скалите, строени на тераси, доста от жилищните сгради все пак са се запазили. С много подробности от бита, вътрешните тоалетни, канализационната система и занаятчийски занимания. Където жените са заемали важно място. Те са произвеждали и продавали платове.

Доц. Вагалински: "И понеже не са искали да ги тревожат тука разни нахалници, които са дошли да пазаруват от магазините, тук е плошада и вратата. Аз не бях виждал такова нещо. Тя е тук с плъзгаща се врата. Ето така се плъзга и затваря. Ей го жлеба. Да, защото им пречат да си изкарват кинтите жените."

Голяма част от градската базилика, вкопана в терена, също е успяла да се запази. Това е била съдебната палата, в която са решавали граждански спорове.

Доц. Вагалински: "Ами обикновено са имуществени. Спори се за имоти, спори се за търговски сделки дали предватирелно пари те не са били не ти е доставена стоката, за имоти и за наследници. Второ има спорове между самите градове околни."

А то споровете между градовете са поощрявани от централната римска власт. Която често е наказвала непослушните и е прехвърляла привилегиите им на други.

Доц. Вагалински: "Едни градове ги обявява за свободни градове, което означава по-малко данъци право да си провеждат собствени фестивали, дори да сече свои монети на града т.е. създаваш им илюзия за някаква автономност. Това е много ловко, империята знае как. Други ги наказва, защото са непокорни, отнемат им градския статут, фестивала и те трябва да плащат данъци на този другия град, който е издигнат."

Хераклея явно е била от непослушните, в немилост. Градският ѝ статут все пак е възстановен и това е документирано с надпис върху камък. От който става ясно, че все пак останките са именно на града Хераклея, а не на Петра, както много дълго са смятали всички.