Пътят към опазването на българския език в Босилеград и Цариброд

В студиото е Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград и Весела Смилец, която е много близка до каузата за досътп до бългрската култура на населението от Западните покрайнини.

Иван Николов отбеляза, че от 2007 г. българите в Босилеград имат свой културно-информационен център. Центърът има за цел да запознава местното население с българската култура и поддържа българския език. За успех на центъра Николов изтъкна, че младежите, които завършат средно образование, идват след това да продължат обучението си в България. Той призна, че покрай особеностите на сръбската образователна система се получава "една двойственост между националната и гражданската позиция". Не е достатъчно само да се изучава българският език, което е проблем във всичките бивши югославски републики, смята председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград. Всичките години на съществуване на Югославия за българското малцинство са преминали в борба за езика. Николов очерта историята на непрекъснати промени от обучение на само на сръбски, на български, на двата езика, с български паралелки, а сега с учебници на български език, но при намаляване на броя на децата.

Весела Смилец представи видеорепортаж от предаване на Радио и телевизия - Цариброд за честването на 24 май в града. Колегите от медията разказват в рамките на 20 минути за кръгла маса, организирана от Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и неговата комисията за образование. Изброяват се наболелите проблеми в това отношение. Смилец изтъкна, че години наред политиците използват идеята за българите от Западните покрайнини като мост между България и Сърбия. "... Само че никой нне пита колко е трудно върху плещите на един беден край да се гради подобен мост". Част от проблемите се дължат, смята тя, от една страна на политиката на Милошевич, а от друга на комплекса на малкия град. Според преброяването от 2011 г. населението в Западните покрайнини е около 20 хиляди души, което се равнява на едно Карлово. Хората там треперят за работното си място, чувстват се зависими от кмета и неговия секретар.

На кръглата маса присъства и посланикът на Република България в Белград, който изтъкна, че е доволен от резултатите от форума. Той изтъкна, че българската страна категорично отстоява правата на българското нацонално малцинство и неговите проблеми са поставени за решаване на високо държавно ниво. Във връзка с опасността да бъдат закрити българските паралелки той изрази надежда, че Министерството на образованието в Белград ще преразгледа решението си и те ще бъдат запазени. Пълната си подкрепа за това българите да се обучават на майчиния си език даде и Генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев.

По същата тема в разговора включихме от Димитровград Снежана Симеонова, директор на гимназията "Св. св. Крил и Методий".