Петър Чобанов: От стенограмата става ясно как беше спасена банковата система
Предаване: Още от деня, 15.06.2017
"Виждате една много изострена политическа среда. Естествено е за опозицията тогава да търси възможност и по-пряк път към властта и това беше използвано тогава, дори и в такава среда, в която банковата система се клатеше."
По време на срещата в БНБ, на която банките декларираха състоянието си, КТБ не беше център на внимание, тъй като тя вече е била поставена под специален надзор и се е очаквало мнението на одиторите какъв е капиталовият недостиг, обясни Чобанов. "На тази среща в петък /лятото на 2014 г./ стана ясно кой какви опашки е виждал пред своите клонове. Евентуално, ако продължи атаката, каква ликвидност ще е нужна да посрещне първоначалния устрем, ако такъв има и какво да се направи, така че да се координират банките, правителството и централните банки, така че всички да сме готови в понеделник сутринта банките да са заредени с необходимите средства и хората да се успокоят, че спестяванията им са налични и всеки може да си ги получи, ако ги поиска."
Петър Чобанов обясни, че банките са имали добро управление на ликвидността, имат т.нар. "предпазна ликвидност", която да им послужи в подобни кризисни ситуации. Просто беше обсъдено на ниво банкова система при евентуално влошаване на ситуацията какъв ресурс би бил необходим. "Така стигнахме и до числото за държавната помощ за ликвидната подкрепа от 3 млрд., която договорихме след срещата при президента още същата вечер с Европейската комисия." Чобанов подчерта, че ЕК е била наясно, че банковата система в България е стабилна и се касае за временно напрежение, каквото се е случвало на много места.
Чобанов заяви, че проверките на одиторите са показали капиталов недостиг в КТБ от над 4 млрд. лева, което показва, че самите документални проверки, банковият надзор, в годините преди да се случи тази ситуация, не си е свършил добре работата.
Във втората стенограма на КТБ става въпрос за КСНС и тя наистина е секретна стенограма, потвърди Петър Чобанов. Решението дали да бъде разсекретена не зависи само от президента.
"В нея става въпрос за това как да бъде разделена КТБ на добра и лоша банка. Тази част, която е жизнена, да продължи да функционира по някакъв начин, срещу което държавата да добави някакви средства в баланса, така че да изравни активите и пасивите и да се присъединяват постепенно част от лошите кредити тогава, когато бъдат установени необходимите обезпечения. Но тогава нямаше политическа подкрепа в парламента да се реализира този вариант", подчерта той.
Вижте целия разговор във видеото.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News