По следите на масовата приватизация

Предаване: Още от деня, 22.01.2019

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Румен Гечев, икономист: До 1994 година, края на декември в България по касов път бяха приватизирани под 1% от активите на държавните предприятия. В преговорите с МВФ, Световната банка, ЕС, 1995 година ние решихме да повторим опита, който вече беше приложен в редица страна в Източна Европа. Българският народ нямаше пари, за да участва в касова приватизация. Нямаше как учители, лекари, идващи от социализма да купуват фирми. Тогава приехме варианта, поне първата година 12.5% бяха приватизирани чрез бонове. Всеки български гражданин, навършил 18 години, получи бонова книжка с 25 000 точки. Родителите дадоха на децата си книжките, тоест на четиричленно семейство - около 100 000 точки. Тези точки отидоха в кръгове на масовата приватизация на конкурсна основа, където с тези книжки трябваше да се купят акции от раздържавяваните държавни предприятия.

Емил Хърсев, финансист: Аз подозирам някаква изначално различна идея. Тоест, не са ги купували тея предприятия с цел да ги управляват, да ги развиват, а просто като един актив, който може да бъде съответно удачно парчедисан и продаден. И на Запад подобни придобивания с тази цел са твърде популярни, с това се занимава цяла индустрия в момента - така наречените "еквитери", частни инвестиционни компании, които с банково финансиране придобиват кооперации, продават ненужните активи и след това "оглозганото" предприятие продават по същество. Все пак някои бяха успешни. Аз лично съм участвал в създаването на два приватизационни фонда, но те и до ден днешен работят с придобитите акции в предприятията и съществуват много успешно.

Вижте целия разговор във видеото!

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News