Поколение Милениум

В "Денят започва с култура" говорихме за човека, за човешкото, за разликата между поколенията днес. Тема на днешния дебат беше поколението Милениум или поколението Аз, аз, аз. Към него принадлежат всички родени между 1980 и 2000 година. Поводът да поговорим за това е нарастващият брой на безработни младежи между 15 и 25 години по данни на Европейския парламент. В България дълготрайно безработен е всеки втори младеж, докато в ЕС - всеки трети. ЕП одобри предложението на ЕК още през тази година да бъдат отпуснати 1 милиард евро за младежка заетост. У нас социалното министерство старта от юни на програма за заетост и обучение с евросредства за 181 милиона лева. Те трябва да убедят до 2020 година 42 хиляди немотивирани младежи да се включат в пазара на труда или да продължат образованието си. Това означава, че държавата ще похарчи около 4 300 лева на младеж. Световните медии отдавна пишат за поколението Милениум. Преди време се появи статия, която беше заглавна страница на списание "Тайм" на журналиста Джоел Щайн, който анализира това поколение. Той пише: "Нарцистичното разстройство на личността  при днешните 20-годишни се среща три пъти повече, отколкото при техните връстници преди 40 години. Те са обсебени от славата, те са уверени в собствените си качества." За тази статия, за основните предимства и недостатъци на това поколение говорихме със социалния антрополог Харалан Александров, историкът и културен антрополог Ивайло Динев и медийния експерт и преподавател Иво Драганов.

Според Динев подобни изследвания са ограничени и обхващат малък брой хора като в повечето случаи става въпрос за 600 анкети. На базата на подобни изследвания, големите корпорации решават да изграждат своята търговия към поколението Милениум, заяви той. Историкът е критичен към подобен тип текстове, които той определи като псевдо наука, защото те не обхващат изключените, невидимите. Именно те според него са мнозинството от поколението Милениум, защото това е мнозинство от безработни висшисти и това е най-образованото поколение и в същото време е най-несигурното. "Това е поколение, което стои о по-късно вкъщи при майка си и баща си именно, защото не може да си намери работа, именно, защото не стига само бакалавърската степен, защото изискванията от бизнеса и от работодателите стават все по-високи", смята Динев.

Иво Драганов има тезата, че след Джими Картър започва изграждането на една огромна матрица - тази на новия човек-потребител. Медийният експерт обърна внимание на събитията в областта на изкуството. Той направи съпоставка между представянето на младите във филмите "Коса" и "Войната е опият". В неговите очи трябва да се разшири контекста. Джими Картър е президентът, който е създал най-много граждански права, социални права, и е свален по един изключително отвратителен начин, припомни Драганов. "Осем минути след като Джими Картър излиза от Белия дом започва новата матрица", заяви той. Тази матрица се изразява в две неща - намаляването на данъците на икономическия елит, за да могат да създават работни места и излизането на предан план като водещ мотив печалбата, успехът, елиминирането на много големи социални групи, които живеят от социални помощи.

Според Джоел Щанйн в поколението Милениум няма лидери затова и демонстрациите на Тахрир и Occupy Wall Street не са имали онзи успех, който са имали предшестващите ги революции. Харалан Александров е на мнение, че има лидерство, но то не е толкова персонифицирано и хората от това поколение са много чувствителни към злоупотребите с лидерството. Той каза, че идеята за нарцисизма е от 70-те години и това са тенденции, които са отдавна сред нас. Според него те започват да стават много видими, защото има свръхекспозиция на новото поколение. От една страна младите хора за по-идеалистично, от друга страна е доста прагматично, смята културният антрополог. "Това, което се случва в целия свят, е, че поколенията, които държат властта много ревностно пазят позициите си. И в този смисъл, когато говорим за младежка безработица трябва да сме наясно какво се предлага на младите хора", обясни той.