Последният живот

"Сам съм, като че ли съм останал единствен на света, а всички други са умрели".

Социална сатира без лозунги за връзката между човека и държавата в очакване на онова внимание, което никога не идва, а ако денят все пак дойде, ще има ли кой да каже нещо...

Моноспектакъл на Георги Русев.

България, 2006г.,

По разказа "Последният живот" на Кънчо Атанасов.

Режисьор Христо Христов

Оператор Христо Тотев

Георги Русев в ролята на Велико Робина.

"Сам съм, като че ли съм останал единствен на света, а всички други са умрели", започва историята си Велико. Той чака автобус, но линията е закрита поради неефективност. И тръгва пеш към града. обикновен човечец, който търси справедливост от държавата. Дълги години гледал крава, а му я откраднали. Изяли я и оставили само рогата и копитата. Сега Робна ги е помъкнал с раницата, за да докаже в съда, че някога е имал крава. Носи и бележка от кмета, защото вече е минало толкова време, че и той самият се чуди имал ли е наистина такова животно.