Посоки

"Човекът е човек, когато е на път", но накъде....

Държава: България, Германия, Македония
Година: 2017
Времетраене: 103 минути
Посоки
За продукцията

Денонощна драма

Сценарий: Симеон Венциславов, Стефан Командарев

Режисьор: Стефан Командарев

Оператор: Веселин Христов

Художник: Мария Койчева

Режисьор на монтажа: Нина Алтъпармакова

В ролите: Добрин Досев, Васил Банов, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Стефан Денолюбов, Васил Василев - Зуека, Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Никалой Урумов, Героги Кадурин, Юлиян Вергов, Харалан Александров и др.

Копродукция: АРГО Филм - Стефан Командарев и Катя Тричкова, Stelios Ziannis, Vera Weit, Владимир Анастасов и Анжела Несторовска

С подкрепата на БНТ, НФЦ, Регионалния филмов фонд МДМ – Германия, Евроимаж, Македонската филмова агенция, „КИА Моторс” - България, Дарик радио, Yellow Taxi

Човек е готов да се хвърли от моста, ако някой не го спре...Позната завръзка в много филми и романи за крайния избор и възможния или.. невъзможен изход.

"Посоки" събира шофьорите и клиентите на шест таксита в шест истории, през една нощ от живота в София.

Калейдоскопът от идеи и проблеми създава диагноза на обществото, което според някои герои "може да реанимира, а за други отдавна вече е труп". Фабулата започва с рекет и води до само/убийство, от което може или не може да се роди нов живот...

Как България се изпразни и остана страна, пълна само с "оптимисти"?

След "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Съдилището" режисьорът Стефан Командарев търси начин за социална дисекция и избира "човека, който е човек, когато е на път". Но накъде?


Предстои да изследваме в "Посоки", чието работно заглавие е "Съвместимост", а идеята се появила случайно, разказва режисьорът Командарев: "Този филм се "роди" в един студен януарски ден през 2015, на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София практически представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките, наскоро освободен от работа. Разказа ми истории за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките. Сподели ми и шегата, че "България е страна, пълна с оптимисти, защото реалистите и песимистите отдавна са я напуснали".

Световната премиера на "Посоки" е в секцията "Особен поглед" на 70 -ия Филмов фестивал в Кан. Филмът е представен на международни кинофоруми, печели номинации и награди. Зрители и критици имат различни очаквания и оценка. За някои черното е в повече, за други даже не е достатъчно. Оптимистите ще решат.

Факт е, че българското "Такси" тръгва с филма "Посоки", чиято концепция идва от попътни истории. Очертава се като трилогия с продължение във втори филм - "Патрулки" и трети - за дежурните линейки. Концептуалността за пътя съвпада и с участието на филма в инициативата "Пътуващо лятно кино на БНТ"

* zr

Още от този "живот" в:

"Урок"

"Слава"

"Христо"

"Лошо момиче"

"Единственият свидетел"

Награди и номинации /2017-18/

Специална награда на журито за постижение на целия актьорски състав от Филмовия фестивал в Сараево

Награда на публката от Международен фестивал в Брюксел

Награда за най-добър балкански филм и Награда на журито за режисура на Стефан Комнадарев от Фестивала в Прищина, Косово

Награда за най-добър сценарий на Симеон Венциславов и Стефан Командарев и номинация за най-добър филм от Филмовия фестивал в Гижон /2017

Награди от Испания Люксембург, Тирана, Виена...