Посоки
"Човекът е човек, когато е на път", но накъде....
Денонощна драма
Сценарий: Симеон Венциславов, Стефан Командарев
Режисьор: Стефан Командарев
Оператор: Веселин Христов
Художник: Мария Койчева
Режисьор на монтажа: Нина Алтъпармакова
В ролите: Добрин Досев, Васил Банов, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Стефан Денолюбов, Васил Василев - Зуека, Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Никалой Урумов, Героги Кадурин, Юлиян Вергов, Харалан Александров и др.
Копродукция: АРГО Филм - Стефан Командарев и Катя Тричкова, Stelios Ziannis, Vera Weit, Владимир Анастасов и Анжела Несторовска
С подкрепата на БНТ, НФЦ, Регионалния филмов фонд МДМ – Германия, Евроимаж, Македонската филмова агенция, „КИА Моторс” - България, Дарик радио, Yellow Taxi
Човек е готов да се хвърли от моста, ако някой не го спре...Позната завръзка в много филми и романи за крайния избор и възможния или.. невъзможен изход.
"Посоки" събира шофьорите и клиентите на шест таксита в шест истории, през една нощ от живота в София.
Калейдоскопът от идеи и проблеми създава диагноза на обществото, което според някои герои "може да реанимира, а за други отдавна вече е труп". Фабулата започва с рекет и води до само/убийство, от което може или не може да се роди нов живот...
Как България се изпразни и остана страна, пълна само с "оптимисти"?
След "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Съдилището" режисьорът Стефан Командарев търси начин за социална дисекция и избира "човека, който е човек, когато е на път". Но накъде?
Предстои да изследваме в "Посоки", чието работно заглавие е "Съвместимост", а идеята се появила случайно, разказва режисьорът Командарев: "Този филм се "роди" в един студен януарски ден през 2015, на задната седалка на едно такси. Спомням си, че шофьорът ми разказваше как шофирането в София практически представлява част от българските социални услуги – когато някой загуби работата си, което се случва все по-често и по-често, започва да кара такси. Събеседникът ми беше професор по ядрена физика в Българската академия на науките, наскоро освободен от работа. Разказа ми истории за негови колеги – учители, свещеници, музиканти, бивши военни офицери, които нощем карат такси, мъчейки се да оцеляват и да си плащат сметките. Сподели ми и шегата, че "България е страна, пълна с оптимисти, защото реалистите и песимистите отдавна са я напуснали".
Световната премиера на "Посоки" е в секцията "Особен поглед" на 70 -ия Филмов фестивал в Кан. Филмът е представен на международни кинофоруми, печели номинации и награди. Зрители и критици имат различни очаквания и оценка. За някои черното е в повече, за други даже не е достатъчно. Оптимистите ще решат.
Факт е, че българското "Такси" тръгва с филма "Посоки", чиято концепция идва от попътни истории. Очертава се като трилогия с продължение във втори филм - "Патрулки" и трети - за дежурните линейки. Концептуалността за пътя съвпада и с участието на филма в инициативата "Пътуващо лятно кино на БНТ"
* zr
Още от този "живот" в:
"Урок"
"Слава"
"Христо"
Награди и номинации /2017-18/
Специална награда на журито за постижение на целия актьорски състав от Филмовия фестивал в Сараево
Награда на публката от Международен фестивал в Брюксел
Награда за най-добър балкански филм и Награда на журито за режисура на Стефан Комнадарев от Фестивала в Прищина, Косово
Награда за най-добър сценарий на Симеон Венциславов и Стефан Командарев и номинация за най-добър филм от Филмовия фестивал в Гижон /2017
Награди от Испания Люксембург, Тирана, Виена...
