Повърхностна, банална и още думи за журналистиката от Алфонсо Армада

Предаване: Панорама, 26.02.2016

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Сараево, 1992-ра. „Войната никога  не идва с предупреждение. Не чука на вратата. Идва и толкова!" – с тези думи испанският журналист и писател Алфонсо Армада връща миналото.

Алфонсо Армада: „Сараево беше първото място, където ме пратиха като военен репортер. Нямах никакъв опит. И днес, когато ме питат дали съм военен журналист, казвам, че не се чувствам добре в тази  роля. Като да си облякъл неудобно сако. Когато се връщах в Мадрид, почти не говорех за войната. Бях писал за нея, а останалото го пазех за себе си. Дълго време сънувах трупове, докато лека-полека съзнанието ми не започна да се изчиства. Вече рядко сънувам мъртви. Отдавна  не отразявам военни конфликти. Но те са част от паметта ми“.

Журналистът Армада събрал в книга  репортажите и личните си спомени за босненската война. Казва, че книгата му е шизофренична - от един автор с два гласа. Денем Армада пишел военни кореспонденции, нощем описвал в дневника си  немислимите за Сараево неща – като да се качиш на трамвай, да се разходиш край  реката без вечерен час, да не те е страх. Алфонсо Армада твърди, че войната вади на показ най-лошото и най-доброто от хората.

„Ужасно е да откриеш кой си всъщност, когато всичко се разпада. Войната поставя нещата в състояние на развитие, на съспенс. Властта изчезва и човек може да даде свобода както на най-доброто, така и на най-лошото от себе си. А най-лошото e да откриеш, че в теб има нацист, а не състрадателен човек, както би ти се искало да се възприемаш самият ти.

БНТ: „Може определението „военен журналист“ да не ви допада, но след Сараево отразявате конфликтите в Руанда, Бурунди, Сомалия, Либерия. Какво още осъзнахте за войната и хората?“

Армада: „Войната е жесток път към смъртта, но е част от природата. Проблемът е при нас, журналистите – отразяваме само катастрофи, а когато става дума за Африка, например, го правим още по-ожесточено. Накрая създаваме впечатлението, че в Африка единствено и само се избиват, че това е осъден континент. A забравяме, че там също се живее и се обича, и  там играят футбол, изпитват наслада, не се убиват всеки ден. Когато ходех в Африка, се опитвах да разказвам други истории. Но след това  трябваше да се боря с главния си редактор, който искаше да се придържаме към стереотипа, искаше това, което вече знаехме“.

Войната, журналистиката и алчната за сензации публика - темите, които вълнуват испанския публицист днес. Тези дни в София Алфонсо Армада потърси границата  между личната болка и равнодушната новина, спори  за истината и гледните точки към нея, говори за войната и медийната сензация.

Армада: „Вижте конфликта в Сирия – това е трудна за отразяване война, и медиите не се справят добре! По–скоро се показват последиците от конфликта  – бежанската криза, но не се разказва добре за самата война. Самите воюващи пропагандират собствената си идеология. Някога в Босна хората бяха благодарни, че си там, за да разказваш за страданията им. А сега воюващите сами си заснемат видео-материалите. И това е само тяхната гледна точка. А сирийските журналисти са в окаяна ситуация - често пъти са убивани или изпращани в затвор. И правителството, и опозицията налагат информационно затъмнение. А що се отнася до бежанците, мисля, че сме слепи. От известно време исках да пиша за мигрантите, но не знаех как. Повече от година събирах репортажи и истории за бежанци, и в крайна  сметка  написах статия от четиридесет страници. Озаглавих я „Четвъртата врата“. Разказва за моралната мъгла на Европа пред бежанците. Заглавието е вдъхновено от американския историк Тимоти Снайдър, който изследва престъпленията на нацистите и комунистите в прибалтийските  страни. Снайдър разказва историята на 19-годишната  Ита. Нацистката полиция на Литва я арестувала, съблекли я гола и започнали да стрелят по нея пред един масов гроб. Тя паднала в него, а  после полицията хвърлили трупове отгоре й. Оказало се, че не са я улучили, а само са я ранили  в ръката. След като полицаите - убийци си тръгнали, тя успяла да изпълзи гола, окаляна, окървавена. Почукала на вратата на една къща, но никой не отворил. Почукала на втора - пак никой на отвърнал, на  трета - също никой. Едва на четвъртата врата й отворили и я подслонили. Затова кръстих историята си за бежанците „Четвъртата врата“. Запитайте се какво бихте  направили, ако някой почука на нашата врата, ако е голо, окаляно, окървавено момиче? Най-важното, което журналистите трябва и можем да правим, е да помогнем на читателя да се постави на мястото на другия. Та, какво щяхме да  направим ако бяхме сирийци? Какво щяхме да направим, ако нашата къща е бомбардирана, ако нямаме памперс за нашето дете? Да се опитаме да се поставим на мястото на другия“.

БНТ: „А каква е съвременната  журналистика, какви са  греховете й? От какво  се нуждае  добрата  журналистика?“

Армада:Журналистиката има много грехове. Бих могъл да говоря за испанската журналистика,  защото я познавам добре. Смятам, че тя е повърхностна, доста банална, повтаряема, предсказуема... както и прекалено загрижена за политиката – и то в най-лошия смисъл на думата“.

БНТ:Испанската или  българската  журналистика  описвате сега?“

Армада: „Испанската, но явно имаме общи неща. Журналистите забравихме да слушаме, превърнали сме се в препредаващи мнение. И по цял ден изразяваме мнение, вдигаме шум. А сме длъжни да слушаме повече и по-малко, да даваме мнение. И най-вече - трябва да търсим фактите! Журналистиката има огромен проблем с истината - така се смесват мнението и фактите, че накрая публиката има усещането, че всички лъжат. И в крайна сметка се създава цинично, невярващо общество.

БНТ: „Но мислите ли, че публиката иска да знае истината?“

Армада: „Добър въпрос! Критичен съм към журналистическата гилдия, но трябва да сме критични и към аудиторията си. Много хора не искат да знаят истината, а просто искат да се разсеят, да забравят, сякаш дори да оглупеят. Искат да си затвърдят техните си предразсъдъци, да им се каже, това, което те вече знаят, да чуят това, което те искат да чуят. А да застанеш пред истината и да се запиташ сам себе си - това си има последици – ще трябва да преразгледаш начина си на живот, начина си на мислене, ще трябва да промениш начина си на избор“.

БНТ: „Да, но сега всеки си мисли, че може да е журналист – стига да има смартфон и  фейсбук. Какво е бъдещето на журналистиката?“

Армада: „У хората има една фундаментална нужда да знаят, да слушат, да научават. Хората ще продължават да се нуждаят от журналистиката като противовеса  на властта, ще имат нужда журналистите да разказват за лъжите на властта. Журналистиката в крайна сметка означава да се разкаже за нещо, за което не иска да се знае. А в социалните мрежи просто всеки си изказва мнението и това е част от огромния шум, който прави света още по-неразбираем. Журналистът отделя нужното време – изследва, проучва, проверява, че това, което ще разкаже, е истината. Дава възможност на всяка една от страните да изкаже гледната си точка. Работата  на журналиста е много по-трудоемка и не се изчерпва с това просто да хвърляш идеи или да публикуваш изречения в интернет.

БНТ: „Т.е.  на добрата журналистика й е нужно  време?“

Армада: „Да, няма съмнение! Ключът към добрата журналистика е времето, а, в крайна сметка, това е и ключът на живота. А как живеем нашия живот?!“

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад