Повече ще спечели или ще загуби България от присъединяването ни към еврозоната?

Повече ще спечели или ще загуби България от присъединяването ни към еврозоната?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Повече ще спечели или ще загуби страната ни от присъединяването ни към еврозоната? Как това ще се отрази на цените, банковата система на инвеститорския интерес и на икономиката ни?възможен ли е пътят ни към еврото да бъде ускорен по геополитически причини?

Алфа рисърч тества обществените нагласи с въпроса: Как смятате: в дългосрочен план членството на България в еврозоната ще донесе повече ползи или повече проблеми? Как това ще се отрази на цените, на достъпа до европейските пазари, на лихвите по кредитите?

Дискусията е с икономистите Красен Станчев, проф. Гарабед Минасян, проф. Димитър Стефанов и финансистите Илия Лингорски и проф. Ганчо Ганчев.

Илия Лингорски - председател на Европейския институт по стратегии и анализи, бивш зам.-министър на финансите, изрази мнението се за готовоността на България за присъединяване към еврото с латинската сентенция в превод "Който дръзва, той действа". Според него в момента външните фактори са благоприятни: от една страна Брекзит и обстоятелството, че нашето председателство съвпада с най-тежката фаза на преговорите за излизането на Великобритания, както и, от друга страна, желанието на Германия да има нашия глас в еврозоната един ден. Ние трябва да се стремим към максимално бързо влизане в еврозоната, смята Лингорски.

Проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследавния на БАН, член на УС на БНБ от 1997 до 2006 г., отбеляза, че не можем да говорим за това дали България да бърза или не към еврозоната, тъй като решението за влизането на една страна в еврозоната, както и в "чакалнята на еврозоната", се взема изключително от Европейската централна банка. Независимо от нашето желание или не, ЕЦБ периодично, на две години преоглежда готовността на страните за влизане във валутния съюз, поясни професорът и добави: "Работата е в това, че ЕЦБ сега засега не проявява абсолютно никакво желание за разширяване на еврозоната и се поставят редица допълнителни условия".

Красен Станчев - председател на УС и основател на Института за пазарна икономика обясни, че на 24 май на събитие на БНБ, на което е присъствал член на УС на ЕЦБ, е било казано, че всички страни-членки на ЕС би било нормално да станат членове и на еврозоната, тъй като това е част от Договора за присъединяване към ЕС. Приканването към България и други страни е по-скоро, по негово мнение, напомняне за условията в договора. Наблюдава се обаче, че в същото време това приканване идва вситуация на известно изчакване, защото взависимост от това кога точно влезеш в еврозоната, плащаш повече или по-малко. "Примерно ако България влезе днес, ще плати, да речем, около 4,5 милиарда евро или малко по-малко. Ако влезе последна, ще плати 2,5 миларда евро." С това той обясни изчакването за присъединяване от страните, които още не са в еврозоната.

Проф. Димитър Стефанов - икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ, постави акцента не върху техническата страна на проблема - смяната на лева с евро, а върху институционалната страна. Той изрази убеждението си, че успехът на еврозоната зависи от това доколко се изгражда политически съюз. Технократите в Европа настояват, че за да оцелее еврото, трябва да се форсира политическият съюз, но има и други сили, които смятат, че това ще отнеме много време. "Ние трябва да сме наясно какво ни очаква след като влезем, защото този проблем ще се развива."

Проф. Ганчо Ганчев - програмен директор на Института по икономика и международни отношения и преподавател в катедра "Финанси" на Югозападния университет, обясни дали България като показатели технически отговаря на по-голямата част от критериите. Той отбеляза, че всъщност България вече е в някаква степен част от еврозоната, защото има фиксиран курс на лева към еврото и левът се колебае заедно с еврото спрямо всички останали валути. Ние обаче не участваме във формирането на единната парична политика на валутния съюз, а това е негативно за българската икономика. Що се отнася до критериите, България фактически изпълнява формалните критерии - тези от Маастрихт, а парадоксално е, че по-голямата част от страните в еврозоната, включително Германия, не изпълняват най-важната част от тези критерии, като например този за дела на държавния дълг в БВП.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Последни броеве

Високо напрежение в енергетиката. Как може да се повлияе на високите цени на тока? 21:00, 01.02.2022 Пари и икономика - какви са прогнозите? 21:00, 25.01.2022 Промяна на правилата. Какви са идеите на политиците за ефективно правосъдие? 21:00, 18.01.2022 “Референдум” със специално проучване какво искат българите за отношенията ни със Северна Македония 21:00, 11.01.2022 Енергийната криза в Европа - на какво да заложи България? 21:00, 21.12.2021 Намалена цена на тока ще намали ли цените на стоките? 21:00, 14.12.2021 Цените на тока, помощта за бизнеса и ръста на заплатите. Икономическа дискусия с политически сили от новия парламент 21:00, 07.12.2021 Преговорите за коалиционно споразумение, очакванията от новото НС и възможностите за съставяне на кабинет 21:00, 30.11.2021 Какви реформи са нужни в транспортния сектор и кои са първите спешни финансово–икономически решения пред държавата? 21:00, 23.11.2021
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад