Правителствата на България. Режимът на пълномощията

Предаване: ИСТОРИЯ.BG, 15.02.2016

В предаването

Всички броеве

Режимът на пълномощията на княз Александър I Батенберг протича условно от юли 1881 до декември 1883 г. В „политическия роман на младостта си“ 25-годишният княз се опитва да централизира властта в ръцете си и да управлява еднолично, заобикаляйки основния закон на страната, парламентарната демокрация и нестихващите партийни крамоли. Мотивите му са, че монархизмът ще привнесе така необходимата стабилност, нужна на младата държава за постигането на националните ѝ цели. Узрял ли е българският народ за модерна демокрация през 1881 г.? Какво точно означава Режимът на пълномощията?

Отговора на тези и други въпроси потърсихме в студиото с:

Проф. Нина Дюлгерова - Експертът по история и теория на международните отношения с акцент Русия, Балканите и Източния въпрос; специализирала в Русия, Италия, Азербайджан, Холандия, САЩ и Полша; застъпник на тезата, че Режимът на пълномощията е своеобразна кулминация в динамичните зависимости между Русия, княза и българските политици.

Проф. Веселин Янчев - Преподавателят по Нова българска история в Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следоосвобожденска България, определил Режима на пълномощията като опит да се стабилизира и модернизира българската държава, разрешен, но и провален от Русия.

Проф. Андрей Андреев - Преподавателят във Великотърновския университет, изследовател на руските обществено-политически идеи и българо-руските отношения от ХV до ХІХ век, който определя Режима на пълномощията като „Първата криза във възприемането на България в Русия, както и на Русия в България.“

Доц. Стефан Дечев - Преподавателят по нова и най-нова българска история и историография в Югозападния университет, за когото неуспешният експеримент с режима на пълномощията е първата голяма победа на все още крехката, но имаща огромна политическа тежест група на политизираната интелигенция.