Предстоящите съкращения в културните институции

Министерството на културата започна съкращения. Големите и тежки реформи най-често са свързани с оптимизация, с развитие, но и с непопулярни мерки. Кои от тези мерки за важни и правилни и кои не са? На тези въпроси потърсихме отговор в "Денят започва с култура". В дискусията взеха участие представителят на Националния институт за недвижимите паметници на културата арх. Емилия Кълева, преподавателят в УАСГ проф. Тодор Кръстев, зам.-министърът на културата Бони Петрунова, представителят на независимия частен сектор Асен Асенов и литературоведът Николай Аретов.

Вчера екипът на предаването беше впечатлен от един текст на Аретов, в който твърди, че данъкоплатецът трябва да бъде убеден, че му е нужна модерно национално библиотека. Той каза, че това заглавие изразява същността на проблема, защото в подобни дискусии лесно може да се затъне в детайлите. Всяка държава има нужда от мощна добре финансирана национална библиотека, смята той. За него големият проблем е, че всички ние се колебаем дали имаме нужда от такива неща, дали имаме нужда от място където да се съхраняват всички български книги, в което да имаме достъп до световните списания, вестници и бази данни в интернет. Според него в следствие на тези кризи, в които влизаме една след друга и режимът на оцеляване, в който живеем, ни кара да не мислим за същностното. Той смята, че нещата трябва да се степенуват, но всички музеи трябва да се запазят. Литературоведът е на мнение, че Националната библиотека, Националният архив и Националната филмотека са стратегически неща.

Асенов смята, че няма никаква причина да се запазва цялата съществуваща система от културни институции. Според него това е една много амбициозна система наследена от комунистическата държава, която очевидно съвременната държава не е в състояние да поддържа и ние всички сме свидетели на това през последните 25 години. За него е напълно необяснимо, че в България има 50 и няколко театъра и шест опери. Той каза, че имаме една свръхамбициозна система, която в момента гълта 50% от бюджета за култура в страната. Според Асенов основният въпрос, който трябва да се постави е дали ние като данъкоплатци имаме достъп до качествено културно съдържание. "Единственото нещо, за което трябва да мислим, е дали гражданите на тази държава имат достъп до качествено съдържание", добави той. Неговата теза е, че в момента българските граждани нямат такъв, че има много изоставено на произвола културни институции, които всъщност са само фасади с табели отвън, много от тях не са имали съдържание от времето на Людмила Живкова, включително и етнографски музеи, които не са провели нови изложби от десетилетия. По негово мнение тези реформи са твърде закъснели и определено трябва да има съкращения.

Националният инситиут за недвижимите паметници на културата е единственият у нас държавен експертен орган за опазване на недвижимото ни културно наследство. В него също са предвидени съкращения с 12 щатни бройки. Проф. Кръстев обясни, че за страничния наблюдател този шум, който се е вдигнал около съкращенията, може би изглежда малко странен. Според него въпросът не се свежда до тези 12 бройки, а всъщност в проблемът около този дебат се разкриват доста сериозни проблеми на националната политика за опазване. "Оказа се, че това е само върхът на айсберга", каза професорът.

Арх. Емилия Кълева смята, че те би трябвало да са тези, които да са замесени в процесите свързани с опазването на недвижимото културно наследство и да задават правилата. Според нея държавата трябва да разчита на експертната оценка на Института, а вместо тава тя го свива непрекъснато. Кълева заяви, че те са категорично против съкращенията, но обясни, че не става въпрос за конкретните 12 бройки, а за това, че следствие на едни доста по-сериозни проблеми като липсата на национална стратегия за опазване на културното наследство в България. Тя подчерта, че младите хора в Института са на мнение, че оставането на тази работа не е решаващо за тях, а е техен избор, защото смятат, че тази работа е важна и я харесват. Оказва се, че те не могат да я вършат, защото системата не функционира. По нейно мнение с и без тези 12 бройки системата е срината.

По телефона в дискусията се включи зам.-министърът на културата Бони Петрунова. Тя обясни, че една от причините да не участва директно на място в този разговор е, че в него се засягат най-малко четири основни теми всяка една от които трябва да бъде предмет на отделен разговор. Тя каза, че е съгласна с много от казаните неща и във времето са правени опити за създаване на национална концепция.