Президентът Росен Плевнелиев: Ще работя 2015 да е година на реформи

В Гербовата зала на Президентството президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова отчетоха на специална пресконференция свършеното през първите три години от техния мандат.

Те встъпиха в длъжност на 22 януари 2012 и по традиция около тази дата Плевнелиев и Попова правят своеобразен анализ и отчет на изминалата година.

Пълен текст на изявлението на президента Росен Плевнелиев

Първите три години от мандата преминаха под знака на особено големи предизвикателства, с които се сблъскваме за първи път в нашата най-нова демократична история, а именно: най-тежка световна икономическа и финансова криза от осемдесет години насам, най-тежката криза в Европейския съюз от създаването му досега – фалираха държави, банки, популизмът и национализмът в Европа се засилиха, бяха поставени под въпрос основни ценности на съюза. В България преминаваме през комбинация от кризи, в това число политическа, демографска, икономическа и социална, видяхме вълна от протести в страната и по света; терористичен акт на родна земя; невиждан миграционен натиск; най-ниско доверие на гражданите в институциите; най-силно противопоставяне и реваншизъм между политическите лидери. 2014 беше година на политическа нестабилност, извънредни парламентарни избори, свръхдефицит, банков фалит, спрени еврофондове, санкции и рязко влошаване на отношенията ЕС-Русия, година на тежки наводнения, аварии и катастрофи и на рекорден брой кризи на планетата след края на Втората световна война. Глобалните и регионалните заплахи са факт. Те съществуват и се множат, като могат да бъдат решени само с общите усилия на демократичните държави. Нашето поколение се сблъсква със сериозни предизвикателства относно мира, сигурността, климата, природните бедствия, бежанските вълни, тероризма.

Съвкупността от много и различни кризи, вътрешни и външни, доведе до нестабилност в страната. Гражданите, инвеститорите и пазарите са неспокойни. Дълговете и дефицитите растат, а инвестициите са на незадоволителни нива. Нереформираните сектори източват и без това малкия ресурс за смислени инвестиции в държавата. В последните два месеца на 2014 г. видяхме нов подход от страна на политическите сили – подход на диалог, съпоставяне на позиции и търсене на съгласие чрез принципни споразумения. След извънредните парламентарни избори за 43-то НС бяха демонстрирани коалиционно споразумение, ясни приоритети, смирен тон и търсене на съгласие в парламента. Важно е този конструктивен подход да не бъде загърбен, а да се превърне в основа на широка политическа подкрепа за реформи и действия в обществен интерес. Да се надяваме, че кризата на тежко политическо противопоставяне от последните две години, в които се смениха пет правителства и три парламента, е зад нас, че партиите са помъдрели и променили подхода. Първите симптоми са вече налице.

Време е да покажем, че българската демокрация е узряла за принципни и работещи коалиции. Търсенето на компромис не е слабост, не е политическа безпринципност - напротив, именно сега, когато имаме 8 партии и коалиции в парламента, политическите сили трябва да акцентират върху способността си да намират съгласие.

Искам да окуража правителството и парламента да предприемат без забавяне необходимите реформи. За мен няма съмнение, че за постигане на устойчив резултат е необходимо широко политическо съгласие за реформи. Именно затова предложих на КСНС от 17 юни 2014 г. приемането на Декларация за широко политическо съгласие за реформи. Имаме шанса да придвижим важни за обществото реформи напред, като например за работеща и справедлива съдебна система, в здравеопазването, в енергетиката, в образованието, административна, пенсионна, водна, сектор „Сигурност“ и други. 2013 бе година на гражданската енергия, 2014 - година на извънредна нестабилност. Ще работя за това 2015 да бъде година на реформи.

Президентът има силен глас, той може да задава посоката – действам така от началото на мандата си. Зададохме смислени приоритети в енергетиката, за иновации и модерна инфраструктура, за въвеждане на дългосрочно планиране в държавата и др. Зададохме посоката на развитие на страната чрез Националната програма за развитие „България 2020“. Вече пет правителства работят по нея, а президентството осигури приемственост по този стратегически документ. Зададохме посоката за активна интеграция и съвместимост на нашите въоръжени сили с НАТО, като изработихме НП „България в НАТО и европейската отбрана - 2020“. Зададохме посоката за продължаване на реформите в българското правосъдие, енергетика, сектор „Сигурност“ и други.

Като президент търся съгласие и приемственост по националните цели, стратегии, програми и реформи. Работя за това националните приоритети да бъдат изведени извън обичайното политическо противопоставяне. Пример за това е постигнатото пълно съгласие относно приоритетите на НПР „България 2020“ на проведения през февруари Консултативен съвет за национална сигурност, където зададохме стратегическата рамка за развитието на държавата. Днес България за първи път в годините на прехода има своя дългосрочен план и ясни приоритети, одобрени с консенсус. Споразумението за партньорство с Европейската комисия до 2020 г. също е плод на обществен консенсус и вече е в сила. Изпълнението на Споразумението през следващите години изисква национално съгласие, приемственост и силна политическа воля за осъществяване на реформите, заложени в него.

Зададохме нови смислени приоритети в енергетиката – енергийна диверсификация, енергийна ефективност, енергийна либерализация. Сложихме иновациите в дневния ред на държавата. Ключовите проекти, зад които застанах и които само за броени години успяха да отключат и стимулират потенциала за иновации в страната, са: първата иновационна екосистема София тех парк и новите оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж". Идеята за специална оперативна програма в подкрепа на науката и образованието се роди на първия съвет, проведен в президентството през 2012 г. Гордея се, че тази идея бе реализирана.

Работя в диалог с гражданското общество. Служа на хората, а не на партийните елити. Затова създадохме обществени съвети, граждански борд, изборен борд, енергиен борд, проведохме открити дебати с гражданите. Защитавам принципна позиция по значими казуси във вътрешно и външнополитически план, например - украинската криза, „Южен поток“, оценката за комунистическия режим в България, агентите на Държавна сигурност и други. Изправихме се срещу олигархията, въвеждайки правила за управление на държавните пари, както и с принципната позиция при опита за назначаване на медиен олигарх за председател на ДАНС.

Работя като президент не на една или друга партия, а на гражданите. Подкрепих справедливите искания на гражданското общество и застанах зад тях. Обществото зададе въпроса „Кой?“. Снех доверието си от управляващите и посочих поименно отговорните за този висш акт на задкулисие. Държавният глава е обединител, но това не означава да бъде пасивен и дипломатично да стои настрани от проблемите, безобразията и кризите в държавата. Като президент имам позиция, посочвам проблемите, защото те могат да бъдат решени само, когато бъдат назовани. Действам без емоции и прагматично, въпреки атаките срещу мен. Интересувам се не от спечелени битки, а от това да свършим сериозен обем смислена работа за държавата. Заявих, че не държа да съм силен, но много държа да бъда полезен на обществото президент.

Инициирах референдум за промяна на изборните правила, в подкрепа на пряката демокрация. Искам гласът на народа да бъде чут, а не купен. Над 570 хил. подписа бяха събрани от граждански инициативен комитет само за няколко седмици. За съжаление, управляващите в 42-то НС се направиха, че тези граждани и този референдум не съществуват. Ще продължа и ще доведа докрай инициативата си за национален референдум.

Демокрацията е процес, не цел. Трябва да бъдем активни в отстояването на ценностите си. Да подкрепим модерния патриотизъм и хуманизъм като контрапункт на криворазбрания национализъм, антисемитизма, ксенофобията, езика на омразата и шестващия популизъм. За първи път български държавен глава събра представителите на основните религиозни вероизповедания, включително и българския патриарх, заедно на тържествена вечеря Ифтар като символ на толерантността, етническия мир и интеграцията в българското общество. Отнасяме се отговорно към предизвикателството на миграционния натиск, на който сме подложени от хора, бягащи от злото на войната и тероризма.

През 2014 г. България пострада от тежки наводнения, потопи, бедствия и аварии. Хиляди семейства загубиха домовете си, реколтата пострада, невинни хора загинаха. Българинът е милосърден и съпричастен - 2014 постави рекорд за природни бедствия, но и рекорд по дарителство и доброволчество.

За да приключим и с подменения, и с истинския преход, започнал преди 25 години, трябва комунизмът и ДС да влязат по един обективен начин в учебниците и в музея. Да се обединим около истината за комунизма – и доброто, и лошото, за да ни олекне и да тръгнем напред. Длъжни сме да затворим страницата „български преход“ по достоен начин, преди да отворим нова. Именно с тази цел стартирах идеята за изграждане на музей „Българският 20 век“ и проведох инициативата „25 години свободна България“.

През изминалата година имах изключително активна външнополитическа програма - общо 28 посещения. Изразих българската позиция в различни международни формати – двустранни, регионални, европейски, глобални. За първи път български държавен глава бе поканен да участва три пъти в рамките на седмицата на ООН с речи от най-високата трибуна на планетата –на 69-ата сесия на Общото събрание на ООН, на Срещата на високо равнище за измененията в климата по покана на генералния секретар Бан Ки Мун и на общия дебат на Съвета за сигурност на ООН, по покана на президента на САЩ Барак Обама.

Украинската криза е най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Средата за сигурност в Югоизточна Европа и Черно море се промени драстично през 2014 г. Днес се прави опит върховенството на закона в Европа да бъде заменено от върховенство на интересите. Това е крайно опасно – необходим е решителен отпор от демократичния свят. Чрез своите международни посещения и интервюта подпомогнах изковаването на обща европейска позиция по украинската криза. Анексирането на Крим бе немислимо, но се случи като ярка демонстрация на силово и незаконно прекрояване на граници. Отстоявам категорична и принципна позиция относно руската агресия в Крим и необходимостта от спазване на международния правов ред от всички, включително и Русия.

В моя реч посочих, че историята на Европа може да се раздели на преди и след Крим. Има сериозна опасност светът да бъде върнат трайно към политики от 19 век, на Велики сили и периферия между тях. Това са теми, които определят нашето бъдеще - дали ще бъдем в „периферията“ или в „сърцето“ на евроинтеграционните процеси, дали Балканите като наш общ дом ще продължат своя курс към мирно и демократично развитие или и те ще бъдат трайно дестабилизирани. Категорично се противопоставям на идеята за Европа на две скорости и на лансираната отново от Русия политика на Велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките и тези в периферията. Като президент работя за по-силен и интегриран Европейски съюз, което е и единственият шанс на всяка една от държавите-членки да бъде фактор на глобалната сцена. България може и е длъжна да добави стойност към Европейския съюз, още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски кон.

Издигнахме доверието на партньорите в НАТО на ново, по-високо ниво. Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ безспорно изигра своята роля за това. Поставиха се основите за въвеждане на проектното управление за първи път в отбранителните проекти и то в комбинация с дългосрочно планиране. Този подход задължително трябва да бъде подкрепен. Беше активиран и Центърът за компетентност по изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Подготвихме се добре за историческата Среща на върха на НАТО в Уелс на 4-5 септември 2014 г. , където приехме План за готовност за действие във връзка с кризата в Украйна. Искам България да не е пасивен, а активен член на НАТО, с ясна позиция и приоритети. Членството в НАТО дава сигурност, но и предполага създаването на модерна и добре въоръжена професионална армия. Най-голямата опасност пред въоръжените ни сили е системното недофинансиране - тази тенденция трябва да бъде преустановена.

Избирането на Кристалина Георгиева за заместник-председател на новата ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси е безспорен успех на българската кандидатура и дипломация. Това е най-високият и отговорен пост, заеман досега от българин в Европейската комисия.

На 25 май се проведоха избори за членове на Европейския парламент, на които 400 млн. европейци имаха възможност да гласуват. Това бе най-масовото демократично събитие в европейската история до днес. Тези избори ни напомниха, че евроскептицизмът, антиевропейската реторика и апатията са много голяма заплаха не само за европейската интеграция, но и за демокрацията на национално ниво. Искаме времето на Желязната завеса и изолираните държави да остане завинаги в миналото. България днес е част от модерния свят на огромния общ европейски пазар. Членството на България в Европейския съюз носи човешка свобода и перспектива. Нашият общ Европейски съюз днес, повече от всякога, се нуждае от подкрепа и доверие, за да отговорим на надигащия се популизъм и национализъм.

На изборите за 43-то НС сънародниците ни гласуваха в над 60 държави по света, една малка, но свободна и глобална нация. През годината отпаднаха и всички ограничения за българите да пътуват, живеят, учат и работят свободно в Европейския съюз.

България е незаобиколим фактор в Югоизточна Европа. Балканите се променят, свободното движение на хора, стоки и услуги стимулира бизнеса, културния обмен, създава нови регионални партньорства и приятелства. Днес на Балканите и в Европа няма повече стени и прегради. Свободни сме, но знаем ли как да използваме свободата си? Длъжни сме да бъдем активни, амбициозни и да извоюваме своето достойно място в региона.

През годината назначих четвъртото служебно правителство от началото на демократичния преход. Това е второто служебно правителство, което назначавам през последните две години, което, за съжаление, е ясен знак за политическата нестабилност, която трябва да преодолеем.

През 2013 и 2014 г. бяхме свидетели на изострена политическа криза, извънредна нестабилност, реваншизъм и безпринципно противопоставяне, рекордно ниско доверие на гражданите към правителството на Пламен Орешарски и 42-то Народно събрание, символ на което станаха загражденията пред парламента и най-дългите протести в съвременната история. Спрени еврофондове, неразплатени над милиард лева на строители и общини, съзнателно и изначално сбъркан бюджет за 2014 година, кризи във финансовия сектор, енергетиката, здравеопазването, недобре работещи приходни агенции, ниско доверие на партньорите и външнополитическа изолация характеризираха състоянието в държавата в дните преди служебното правителство на проф. Близнашки да започне работа.

Двете служебни правителства успокоиха нацията в труден момент и зададоха правилната посока за излизане от кризата. Свършиха достойно работата си. Те осъществиха прехода от 41-то, през 42-то до 43-то Народно събрание в един труден за нацията период. Те се ползваха с доверието на гражданите и на евроатлантическите партньори. Служебните правителства работиха открито, като още в първия работен ден приоритетите и задачите им бяха публично оповестени. Търсихме и постигнахме приемственост – например, управлението на еврофондовете, правилата за държавните пари или стратегията за продължаване на реформата в съдебната система.

Винаги съм считал, че освен необходимост, служебното правителство е и възможност да се предприемат значими стъпки, да се реализират важни държавни приоритети. Служебното правителство финализира работата по Споразумението за партньорство с Европейската комисия, създаде Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ и стратегията за продължаване на реформата в правосъдието, въведе енергийния борд.

През годината 42-то НС отиде в историята малко повече от година след сформирането си. Във време на изострена криза на доверието президентската институция изигра своята роля в търсене на диалога и националноотговорните решения. Проведени бяха редица консултации във всички възможни формати, с което показах ясно своя стремеж да търся решения и съгласие.

През юни проведох извънредни консултации във връзка с критичната ситуация в една българска банка. Действахме бързо, решително и ефективно. Обединихме се, че макроикономическата стабилност и запазването на валутния борд до влизане на страната ни в еврозоната са задължителни. Заявихме ясно, че курсът на лева няма да се променя до влизането на България в еврозоната. Подкрепихме решително банковата стабилност в страната. В резултат хората се успокоиха, ситуацията се нормализира бързо. В дните, когато кризата с банка КТБ бе в разгара си, си дадохме сметка за смелото решение на служебното правителство на Марин Райков за въвеждане на правила за диверсификация на риска и прозрачност в управлението на държавните пари. Резултатът днес е, че над милиард лева държавни пари бяха спасени от фалита на специалната банка. Посочих, че ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България ще продължи за много години напред. Наяве трябва да излезе целият модел КТБ – модел на контрол върху държавните пари, обществени поръчки, медии, политици и институции. Моделът КТБ трябва да бъде разграден, а не възпроизведен отново.

Макар че българската банкова система е стабилна и се ползва с висока ликвидност, събитията през изминалата година ни показаха, че е необходимо да се присъединим към Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз като първа стъпка за присъединяване към Европейския банков съюз. Инициирах консултации и постигнах пълно политическо съгласие по този нов национален приоритет.

Назначеното от мен второ служебно правителство взе дългоочакваното решение относно собствеността на патриаршеския храм „Свети Александър Невски”. Актът на предоставяне на собствеността на храма беше определен като исторически за отношенията между държавата и Българската православна църква. Осъществихме патриотични инициативи от съществена важност за нацията, като например националната кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил. Посещението в Музея на византийската култура в Солун, където костите на великия български цар Самуил бяха изложени за пръв път за поклонение и полагане на венец от българския държавен глава, е доказателство за ефективна дипломация в защита на националния интерес и европейски подход към историята. Това трябва да постигнем и със Скопие.

Зададохме с пълна сила справедливия въпрос – как енергетиката да работи за интересите на страната и на гражданите, а не на група лобисти. За пръв път всички заедно – производители, разпределители, търговци и консуматори, търсиха заедно решение. Енергийният борд бе една иновативна и работеща идея за честен дебат в енергетиката, която се надявам да бъде надградена.

Постигнахме значим резултат за енергийната диверсификация на България. Първата копка на Южния газов коридор в Баку на 20 септември 2014 г., на която имах честта да присъствам, както и подписаното споразумение за покупка на 1 млрд. кубични метра азерски газ от 2019г. , безспорно е от стратегическо значение за България. Работим за изграждането на газовите интерконектори с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на собствени газови находища в Черно море. Националната програма за енергийна ефективност най-накрая стана приоритет.

България се модернизира – строят се метро, магистрали, пречиствателни станции, депа за отпадъци, регионални пътища, изпълняват се хиляди общински и държавни проекти. Продължаваме ускорено работата по изпълнението и договарянето на стратегическите инфраструктурни проекти до 2020 г. Българското земеделие и производство на храни се развиват динамично. През 2015-а трябва да положим максимални усилия за достойно приключване и максимално усвояване на парите от стария програмен период, както и за стартиране на колкото може повече проекти от новия.

Работя вече с пето правителство. Стана ясно, че в президентството задкулисни договорки и коалиционни формули не се правиха, няма и да се правят. Отношението ми към правителствата е открито и коректно - подкрепям добрите решения, но и посочвам грешките. Не влизам в спиралата на политическото противопоставяне, не водя война, налагам вето само с аргументи, не злоупотребявам с правомощията, които Конституцията ми дава, търся решения и диалог с всички. Така разбирам ролята си на обединител.

Президентът е символ на традиции и надграждане, а не на реваншизъм. Не отправих лоша дума и безпринципна критика към предшествениците. Подкрепих и развих техните добри идеи. Продължихме и надградихме дългогодишни инициативи на президентската институция като „Българската Коледа”, „Подкрепи една мечта“, „Мобилна приемна на президента“ и наградата „Джон Атанасов“. Развихме стартиралите в първата година на мандата нови инициативи, а именно „Месец на политическите консултации“, „Ден на отворените врати“, „Младежка визия за развитие на България“ и „Съвет на президентите“. Подкрепих и насърчих много инициативи, свързани с дарителството, доброволчеството и отговорното родителство.

За мен истинският герой на отминалата година е българското гражданско общество. То показа, че далеч е надраснало нивото на политическата класа и е развило безпогрешна чувствителност към всичко нечестно и задкулисно. Гражданското общество в България е истинският гарант за европейското демократично развитие на страната и аз ще продължа да го подкрепям по всеки възможен начин.

През изминалите три години показах, че мога да нося своите конституционни отговорности, и то в кризисна и непредвидима среда на масови протести и комбинация от външни и вътрешни кризи. Ще продължа и занапред да изпълнявам отговорно своите конституционни задължения, да чувам гласа на народа и да подкрепям гражданското общество в неговите справедливи искания.

Вярвам, че демокрацията, европейското развитие и модернизацията на България нямат алтернатива!

Вицепрезидентът Маргарита Попова направи кратък преглед на дейността на комисиите за убежище, гражданство и помилване, които са в нейните правомощия.

В Комисията по убежище през 2014 година е работено по досиетата на 32 граждани, които са депозирали своите молби, те са от Иран, Азебайджан, Русия, Турция, лица без гражданство, Украйна, Алжир, Мароко, Виетнам, Франция и Ирак. През 2013 г. Комисията е работила по молби на 25 лица, а през 2012 г. - на 19. За тригодишния период е предоставено едно убежище през 2013 г., за същата година са направени 8 отказа. Вицепрезидентът подчерта, че по молбите на 10 граждани производството е било прекратено, тъй като статусът им е трябвало да бъде разгледан от Държавната агенция за бежанците и това е направено в добра координация и сътрудничество. През настоящата година Комисията продължава работата си по молбите на 11 граждани.

За трите години Комисията по помилванията е помилвала 13 граждани, които са изтърпявали наказания "лишаване от свобода".

По отношение на работата на Комисията за предоставяне, отнемане и възстановяване на българско гражданство през 2014 г. общият брой на лицата, променили гражданството си, е намалял. Повече лица, 211 души, са възстановили гражданството си, докато тези, които са се освободили от българско гражданство, са по-малко- 155 при 238 за предишната година.

Лицата с отменена натурализация са 26 в общо 8 указа. Тревожният сигнал тук се състои в мотивите, които са свързани с неистински документи,с укриване на информация при регистрацията в системата за допускане до Шенгенското пространство, с факти и обстоятелства, свързани не само с националната, но и с общоевропейската сигурност.

Вицепрезидентът акцентува върху необходимостта за изготвяне на национална концепция за българското гражданство. Маргарита Попова подчерта, че в отчет за периода 2010 - първото полугодие на 2014 г. в рамките на съвместен проект с фондация "Конрад Аденауер" са се очертали интересни тенденции при придобиването на българско гражданство. По-голямата част от придобилите българско гражданство не остават в страната. Затова амбицията на вицепрезидента е да се направи общ отчет за периода до края на 2014 г., който да бъде предоставен на Съвета по българско гражданство при Министерството на правосъдието, за да стане основа за работа по бъдеща национална концепция за гражданството.