Европа показа липса на солидарност при решаването на мигрантската криза. Това е мнението на президентката на Хърватия Колинда Грабар-Китарович. Тя беше на посещение у нас и даде специално интервю за Българската национална телевизия пред Цветелина Йорданова.
Как се промени ситуацията с бежанския поток в Хърватия след затварянето на "Балканския маршрут", какъв беше ефектът от това решение?
Затварянето на така наречения "Балкански маршрут" доведе до това, че в момента в Хърватия няма нови мигранти или поне не са много. Но от миналото лято досега около 660 000 души преминаха през страната ни на път към други европейски държави. От над 600 000 души едва 150 души са поискали убежище в Хърватия, което показва характера на миграционната вълна.
Една четвърт от тези хора са бежанци, бягащи от война, разруха и насилие, а три четвърти са икономически мигранти, които идват предимно от Северна Африка, Средиземноморието, Близкия изток и Южна Азия. Но независимо от причините им да дойдат, ние съчувстваме на тези хора, защото те искат по-добър живот. В същото време обаче ЕС не може да даде общ отговор, защото колкото и да искаме да проявим човечност, не сме в състояние да поемем грижата за всички мигриращи хора. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците, 50 до 60 милиона са мигрантите по света по различни причини - бедност, неравенство, война, разруха, климатичните промени. Ясно е, че се нуждаем от всеобхватно решение, което да включва защита на границите и националната сигурност, защото проблемът е сложен и засяга икономически, социални аспекти, интеграцията. Решение, което ще ни позволи и да осигурим грижи на хората, които наистина се нуждаят от помощ. Нека не забравяме, че има хора, които умират заради война, глад и болести в Сирия и на други места, затова трябва да действаме не само срещу последиците, - като нарасналия брой мигранти в Европа, които са около 1 200 000, но и срещу причините, поради които милиони хора по света се превръщат в мигранти.
Защо е толкова трудно да се постигне общ европейски отговор на кризата и какво още трябва да се направи, за да се овладее мигрантската криза?
Преди всичко ние показахме липса на солидарност. А солидарността е основополагащ принцип на Европейски съюз. ЕС започва като мирен процес, като процес на помирение - това е основата за изграждане на стабилни демократични системи, икономики, проспериращи нации. Но ЕС остава съюз на ценности, не просто на държави или икономики, съюз на това, в което вярваме. А именно солидарността беше силно подкопана от сблъсъците и разногласията през последните месеци, например по темата за квотната система. За мен квотната система не е решение. Може да е само временно решение за хората, които вече са на европейския континент. Това е мярка с обратен, а не изпреварващ ефект, не е решение, ориентирано към бъдещето. Като се сочим един друг с пръст, разменяме си обвинения и си прехвърляме проблемите, се отдалечаваме един от друг, вместо да се обединяваме в търсенето на решение. Трябва ни обща визия, стратегия и лидерство. Трябва да вземем дръзки решения, а това включва и изпращането на правилните послания. Една от причините за потока от мигранти са новите медии, социалните мрежи, които насърчават мигрантите, показват им маршрути, информират ги за специфични подробности. Като лидери ние трябва да кажем на мигрантите точно какво ги очаква. Но също трябва да сме активни в решаването на проблема извън нашите граници, там, където са корените на проблема, за да имаме свобода и сигурност в ЕС.
Казахте - имаме нужда от силно лидерство - как оценявате решенията на европейските лидери на всички тези срещи на върха в последните месеци?
Имахме много дискусии, добър диалог, но диалогът не е политика, само предпоставка за политика. Трябва да се фокусираме върху истинските проблеми. Концентрирането върху системата с квотите или върху това кой е виновен за мигрантите на територията на ЕС е не просто отклоняване от важното, но показва и нашата незаинтересованост за хората в истинска нужда в зоните на война, бедност и болести. Защо не говорим за нашата отговорност за тези проблеми, а говорим само за нашата отговорност за тези, които са имали или достатъчно късмет, или достатъчно пари да платят на трафикантите? Защо сме загрижени само за тези, които са стигнали до нашите брегове? А тези, които не са успели...
След атентатите в Брюксел, видяхме, че в Европа вече никой не е в безопасност. Как европейските страни трябва да си сътрудничат и да действат, за да защитят гражданите си?
Очевидно тероризмът се е превърнал в част от живота ни, заплаха за сигурността. Но нека не забравяме, че терористични атентати стават всеки ден по света. Жертвите в Париж и Брюксел и тези в Турция, Бали или друга страна по света ни карат да сме солидарни. Отделяме голямо внимание - и така трябва да е - на атентатите в Европа, но трябва да обръщаме внимание и на терористичните атаки на други места. Показахме солидарност с Белгия и Франция, скърбяхме заедно, но се надявам, че ще бъдем заедно и в нашата решимост да покажем на терористите, че няма да успеят. Ако искаме да запазим ценностите на ЕС - солидарността, Шенген, свободното движение на хора, основните свободи на ЕС, трябва да се опитаме да се разбираме взаимно, да работим заедно, вместо да налагаме разделения, огради, да говорим за сърцевина и периферия на ЕС, защото трябва да остане съюз на равни нации и държави, а не разпокъсан съюз, трябва ни повече, а не по-малко Европа.
Казвате повече Европа. Хърватия е последната страна, която влезе в ЕС, преди вратата за членство да бъде затворена за известно време. Какво мислят хърватите за ЕС сега, когато други страни обсъждат дали да не излязат?
Ние сме една от страните, в които подкрепата за ЕС остава доста висока. Вратата всъщност не беше затворена, липсва продължение на процеса на разширяване. Предпочитам да наричам разширяването консолидация, тъй като ЕС не се разширява към чужди територии, Югоизточна Европа или Западните Балкани са естествена част от Европа, а в момента там има вакуум, това е недовършената работа на Европа. В Хърватия подкрепяме евроатлантическата интеграция на нашите съседи, защото тя е предпоставка за мир, сигурност и стабилност в региона. Освен това, изискването към кандидатите да са изпълнили всички критерии по пътя към членство ще им помогне да извършат вътрешни реформи, но и да бъдат решени всички останали нерешени проблеми в нашия регион.
Вие сте първата жена, избрана за президент на Хърватия. Как се чувствате в мъжкия свят на политиката, какви са предимствата ви като жена?
Никога не съм се възприемала от гледна точка на пола. Когато бях дете, не мисля, че съм съм била наясно каква съм, докато не тръгнах на училище, защото израснах сред момчета и за мен беше нормално да играя момчешки игри. Родителите ми никога не са ни разделяли, никога не са казвали - не може да правиш това, защото си момиче или пък - ти си различна, защото си момиче. Родителите ми са много скромни, завършили са само начално училище, но притежават мъдрост и житейски опит, въз основа на които формираха характера ми.
Затова никога не съм се възприемала като жена, а като кандидат за определена работа или позиция. Сравнявала съм себе си с другите по отношение на професионалните и личните им качества. За съжаление, в обществото има склонност да се поставя под въпрос дали една жена може да бъде президент или главнокомандващ на армията. Когато мислим за кандидатите за определени топ позиции, инстинктивно си представяме мъже, затова трябва повече да се замислим върху ролята на жената, за да разширим обхвата на възможните квалифицирани кандидати. Но лично аз не харесвам принципа на квотите. Вярвам, че са необходими в някои общества, но съм убедена, че всички трябва да бъдем оценявани по заслугите, професионалната си компетентност, трудовата си етика и по резултатите от работата, която вършим.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News