Приемно семейство събра две братчета

Ще ви разкажем за две деца, които живеят с баба и дядо на село. Когато са заедно, всички те изглеждат като типично семейство, а отношенията им са топли и естествени - каквито се и очаква да са между баба, дядо и внучета. Истината за това какви всъщност са те обаче е доста по-различна. Вижте я в "Денят започва".

Котеновци е малко селце под Берковския Балкан. В къща с прозорци, обсипани с цветя и с двор, пълен с играчки, живеят Силвия и съпругът й.

Семейството има три дъщери, всяка със свое дете. Пръснати са по света и макар да се виждат често, детската глъч започва да им липсва. И точно тогава научават за приемната грижа.

"И ни дойде едно решение, че може да си вземем едно детенце", разказва Силвия Колева.

Намерението им се случва преди повече от три години. Минават всички процедури и проучвания, одобряват ги и първото дете пристига у тях.

След като момченцето напуска дома им, той сякаш става по-тих и тъжен от всякога. Малко след това чуват за спешно настаняване на детенце на три годинки. Знаят, че то има и 11-годишно братче, настанено в социално заведение, но вземат само малкото. Това се случва през март тази година.

"То нямаше и време всъщност толкова да обмислим нещата. Просто не бяхме говорили, не бяхме достатъчно подготвени, така малко стресиращо ни се видя", спомня си Силвия.

Братчетата са напуснати от майка си и неприпознати от баща си. Известно време за тях се грижела баба им, но след като се разболяла децата останали съвсем сами и голямото момче поело изцяло грижата за малкото. При първата им среща след раздялата, двамата не могат да се отделят един от друг.

Видяното на тази среща и това, което приемните родители научават за голямото момче - че изживява раздялата мъчително, предопределя следващото им важно решение: да събере братчетата отново, но в техния дом.

"Единствените думички, които повтаряше, бяха "бати", "бати" - това детето говореше, само батко си търсеше и това още повече ни мотивира и ни накара да съберем децата, защото те са изоставени веднъж от родители и това да бъдат разделени... Поне двечките деца да израстват заедно, това им е останало, дето се казва", коментира приемната майка.

Така в дома им идва и 11-годишното момче. Има си собствена стая в къщата. Отличник е. Любознателен, внимателен, ученолюбив и грижовен. 3-годишното му братче е палаво, но забавно и добро дете. Учи нови думички и усвоява навици бързо. Те двамата са част от общо 16-те деца, включени в проекта "И аз имам семейство" на община Берковица. Част от тях вече са осиновени, други са върнати в семейна среда, трети се отглеждат от приемни семейства в момента. Приемните родители са 7.

Мая Сиракова, социален работник към екип "Приемна грижа" - община Берковица: "Всички родители, които са към нашия екип, са страхотни! Справят се чудесно. Успяват да се грижат за приемните деца така, както се грижат за своите деца - изключително всеотдайни, любвеобилни и изпълняват своите задължения като професионални приемни родители в цялата си тежест."

"Да ви кажа, подкрепа отвсякъде винаги сме срещали. За всяко нещо контактувам с тях - що се отнася до децата", признава Силвия Колева.

Освен на Отдела за закрила на детето и екипа по приемна грижа, Силвия има пълната подкрепа и на най-близките си хора. Не казва, че е лесно, защото не е и защото боли при всяка раздяла. Но със сигурност и тя, и семейството й, и социалните работници са щастливи, защото са дали любов на някого. Някой, който е бил изоставен.