Проблемите и предизвикателствата пред българското земеделие

Пари и земеделие - това бе темата за дискусия в това издание на "Референдум". Къде и защо изчезнаха нашите родни плодове и зеленчуци? Защо често са по-скъпи от вносните? Достатъчно ли е земеделските производители да получават субсидии, за да са конкурентни на пазара? Гаранция ли са субсидиите за по-добро качество? Как да стимулираме собственото си производство на плодове и зеленчуци?

Отразяват ли се субсидиите на качеството на българското земеделие? Това беше основният въпрос на "Алфа рисърч", по който в реално време бе тествано мнението на зрителската аудитория.

В дискусия за проблемите и предизвикателствата пред този сектор на селското ни стопанство в студиото на "Референдум" участваха

Снежана Благоева - директор на Дрекция "Директни плащания и схеми за качество" към МЗХ, Красимир Кумчев - земеделски производител, Мариана Милтенова - експерт от Националния съвет на градинарите в България, Николай Вълканов – управител на фондация "ИнтелиАгро", и Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.

Според Красимир Кумчев проблемът е в това, че вече 20 години няма визия за развитие на отрасъла. Нямаме цели - в краткосрочен и дългосрочен план, и като мине един 4-годишен период да се отчитат резултатите. Не е намерен механизъм, не е намерен алгоритъма за това хората, които искат да се занимават със земеделие, да могат да го правят. Ние просто нямаме производство, подчерта категорично той.

България от години е член на ЕС и политиката и визията на Земеделското министерство се определят от политиката и визията на целия Евросъюз, отбеляза Снежана Благоева. И тук е следващата крачка - това, което е специфично и важно за България, да бъде вплетено в европейската политика и нейните инструменти за развитие на сектора, каза тя и отхвърли твърдението, че липсва визия. Навлизаме в нов програмен период, за който се изискваше подготовка - първо на европейско ниво, а след това и чрез изработването на инструменти, механизми и цели на национално ниво, добави Благоева.

Националният съюз на градинарите бие тревога за състоянието на сектора от 2004 година и предупреждаваше, че ще се стигне до положение в България на плодовете и зеленчуците да се гледа като на екзотика, припомни Мариана Милтенова. Причина за това положение е водената през годините национална политика по отношение на развитието на сектора и напоследък мисля, че целенасочено и умишлено се действа за унищожаването му, защото някои хора имат интерес от внос на такава продукция, защото това носи голяма печалба, заяви тя.

Проблемът на нашите производители има две части - как да бъде произведена продукцията и къде и как да бъде реализирана тя, каза Едуард Стойчев. Положението е много сериозно и правителството полага неимоверни усилия, за да се справи с контрабандата, която се практикува чрез чист внос без никакви документ или чрез внос със занижени фактури, което се среща много по-често напоследък. Така държавата губи много сериозни средства от ДДС, а българската продукция автоматично поскъпва с 15-тина процента спрямо вносната, обясни Стойчев.

Според Николай Вълканов обществото ни е загубило реална представа как се отглежда храната му и как достига до него. Най-важният проблем на отрасъла не се отличава от проблемите, с които се сблъсква всеки предприемач в България - това са опазване правата на собственост, предсказуемост на средата и други, добави той.

Кои са най-сериозните проблеми на българското земеделие? На този въпрос на "Алфа рисърч" при възможност до три отговора 66.8% отбелязват ниските изкупни цени, 47.7 на сто - обезлюдяване на земеделските райони, 46.9 на сто - контрабанда на земеделска продукция, 29.0% - недостатъчни субсидии. Следват нежелание за сдружаване между производителите, лошо технологично състояние и неефективност, несъответствие на продукцията с европейските стандарти и липса на бизнес умения.

На въпрос какви плодове и зеленчуци биха си купили по-голямата част от запитаните - 64.6 на сто, отговарят, че ще предпочетат по-качествената стока, макар и по-скъпа. За 33.7% за предпочитане са по-евтината стока, а 1.7 са без мнение.

Основният въпрос на "Алфа рисърч" в това издание на предаването беше: Отразяват ли се субсидиите на качеството на българското земеделие? Преди дискусията 56.8% от запитаните отговарят положително, а след това процентът нараства на 61.5, отговорилите отрицателно от 38.2 на сто стават 33.2, а тези без мнение от 5% в началото на предаването след края на разговор са 5.3 на сто.