Проект на НАСА за измерване на радиацията по време на полети

Проект на американската космическа агенция НАСА изследва облъчването с радиация на борда на самолети по време на полет. В него е използван и инструмент, разработен от български учени. Един от водещите изследователи в проекта д-р Кристофър Мъртенс изнесе лекция в Българската академия на науките и даде специално интервю за "Денят започва".

Колко радиация поглъща тялото ни по време на полет? Колко време може да прекараме във въздуха, преди да стане опасно? И ако за пътниците тези въпроси са по - скоро в сферата на любопитството, за екипажите на самолетите са решаващо важни. Пилотите, стюардите и стюардесите са сред радиационно застрашените професии, наравно с работещите в ядрени централи и рентгенолозите. Целта на модела НАЙРЪС на НАСА е да направи надеждни прогнози за степента на излагане на радиация по време на полет и най-вече на екипажите, които са във въздуха постоянно.

Идеята е моделът да се използва, за да се минимизира излагането им на радиационно облъчване и евентуално да се променят маршрутите при опасност от излагане на радиация във високи дози в случай на магнитна буря, например.

Кристофър Мъртенс: „Ако е силна магнитна буря, нивата на облъчване с радиация стават толкова, колкото е препоръчваната годишна доза радиация и тя може да бъде получена само по време на един полет."

По - високи са и дозите при полети над полюсите, а авиокомпаниите ги предпочитат, тъй като са по - кратки, а въздушните течения - по - слаби и така се пестят до 40 000 долара за гориво на полет. Но с натрупването на летателни часове, заради радиацията, расте рискът от рак и катаракт. За да не плащат екипажите със здравето си, авиокомпаниите в много страни са длъжни да следят дозите при всеки полет, за годината и за цялата кариера. При твърде висок риск от опасно заболяване застрашените са спирани от летене. Моделът NAIRAS показва на пилотите карта с прогнози за нивата на радиация на земното кълбо.

Кристофър Мъртенс: "Някои пилоти по света го използват - компаниите Америкън и Юнайтед, някои пилоти на Луфтханза. Но ние работим за това да интегрираме модела към данните за полета и да направим така, че и тези данни да са на разположение на екипажа в пилотската кабина."

Лесно ли е да се промени маршрутът на полета само на базата на вашите данни?

Кристофър Мъртенс: „Никога не е лесно да промениш маршрута на полета, защото се вземат предвид много фактори - други самолети в района и други неща и пилотът трябва да реши - предвид риска от радиация - дали да промени маршрута или не."

Как пътниците да се възползват от този модел?

Кристофър Мъртенс: „Могат да влязат в уебсайта ни или да проверят в Гугъл, могат да видят прогнозите на NAIRAS. Случвало се е хора да ме търсят след силни магнитни бури и да ме питат за нивата на радиация."

Как ви помогна приборът Люлин, разработен от Българската академия на науките?

Кристофър Мъртенс: „Използвахме прибора Люлин по време на целия процес на потвърждаване на валидността на модела. Сравнихме нашите прогнози с данните от инструмента Люлин, който е бил на самолет. Използвахме го и на мисията RaD-X, той беше на балон, издигнат на над 30 км височина. Използвахме го, за да подобрим модела си."

Люлин измерва дозите радиация, с която са облъчвани екипажите на самолетите и в космоса. Първият модел е създаден още през 1988 година във връзка с програмата за полет на втория български космонавт. Досега е използван 14 пъти в космоса, а в момента на борда на Международната космическа станция данни събират три инструмента Люлин.