Проф. д-р Георги Лозанов във "Вдъхновяващите българи"

Завършва образованието си в Медицински Университет в София. След един спор с баща си, който го е съветвал да стане хирург, доктор Лозанов отстоява своята позиция да бъде психиатър – за да разбира душата на хората.

Завършва през 1951 година и в резултат на всеотдайната си работа за кратко време се превръща в един от най-добрите психиатри в София.

10 години по-късно ще напише в ръководсвото по психотерапия: „Още древните индуски закони изисквали от лекаря да има чисто и благородно сърце, да не се движи от материални подбуди, да е готов за всеотдайна служба на болните. Обръщало се внимание на външността му. Лекарят трябвало да бъде облечен много добре, да е приличен на вид, да благоухае. Лекарят въздействува на болния с целия комплекс от неподозирано богати раздрази.”

Макар и трудни годините на следването и живот като млад лекар са наситени с духовно израстване, стимулирано от неговия наставник професор доктор Емануил Шаранков. Изследва учението на Учителя Петър Дънов, посещава Изгрева и се среща с едни от първите ученици на Учителя – Боян Боев и Иван Антонов. Дълбокият им хуманизъм оказва влияние върху философията и мирогледа на доктор Лозанов.

Опитите му в областта на неограничените възможности на човешката личност се осъществяват в Софийски Градски Психодиспансер, Института по Физиология на Мозъка на БАН , в Катедрата по Психотерапия в ИСУЛ.

Стриктен в експериментите и почтен в отношението си, изследва 43 ясновидци в България като най-сериозно внимание отделя върху изследванията върху Ванга Димитрова. Страстен защитник на психотерапията като път към лекуване на соматични и психосоматични заболявания, изследва ролята на внушението в клиниката и като комуникативен фактор. Доказва силата на парасъзнанието чрез операцията на ингвинална херния без упойка, само чрез сугестия в будно състояние и опита за запаметяване на 1000 френски думи през 1965 година. Изследването на необикновените способности на човешката личност го отвеждат в Индия. Три пъти посещава тази страна, школите на Шри Оробиндо и Шри Йогендра за да разбере, изучи и опише научно постиженията на йогите.

Започва създаването на една нова наука – Сугестология.

На 6.10.1966 година със създаването на Институт по Сугестология в София, България, е назначен за негов директор.

В продължение на 19 години под негово ръководство ще се създаде и развие като експериментален клон на сугестологията и нейното приложение в педагогиката – Сугестопедията. Със създаването й, светът на образованието вече никога няма да остане същия.