Професия учител: Преподавателят по испански Пламен Христов

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Млад учител, който е намерил щастието в испанския език. Казва, че преподавателската професия сама го е открила. Какво е мечтал в детските си години разказва пред репортера Ирина Шуликова в "Денят започва".

Пламен Христов е на 27 години, но вече има цели 7 години учителски стаж. Най-големият му стимул е удовлетворението от добре свършената работа и контакта с децата.

"Аз нямам концепцията, т.е. мисълта, че ходя на работа... аз си ходя на училище 20 години вече, така че не ходя на работа! Работя си хобито!", казва преподавателят по испански език в 164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.

И как няма да му е хоби, като учениците го възприемат като близък по възраст човек: "Имало е доста истории през годините... Викали са ми батко, вместо господине..."

Пламен така описа работния си ден, че ме накара и аз да поискам да бъда учител: "Как преминава... идвам на училище малко преди часовете, пия кафенце, след това влизам в час и оттам започва като един своеобразен спектакъл, който не винаги може да се повтори едно към едно с предходния."

Пламен твърди, че в неговият живот има две професионални съдбоносни случайности - испанският език и учителската професия.

"Не се насочих, тя ме насочи. По-скоро всичко беше много случайно. Веднъж минавах с автобус деветка от тук, видях, че испанската гимназия е на това място и след време видях, че в основното училище търсят учител и съвсем случайно", спомня си той.

Споделя за различните емоции, които споделя ежедневно с учениците си: "Никога не мога да се разсърдя на един ученик или ако се разсърдя ми минава за пет минути и те го знаят."

Ядосва се най-често, ако някой дойде без домашно, ако някой закъснее, но търди, че важните неща са други: "Важното е да могат да мисля, да искат да учат и да се справят занапред... и затова ми минава бързо."

Пожеланията си за новата учебна година Пламен адресира в две посоки - към всички ученици и към тези, на които той ще преподава: "Най-вече да бъдат мислещи хора и да приемат училището като място, където се изграждат като мислещи! А на учениците, с които ми предстои да се видя... Да си спомнят за километричните домашни, защото от 16-ти септември ги чакат!"

Както във всяка друга работа и в ученическите задължения истинското удоволствие идва след добре свършената работа.