Промените в здравното осигуряване

В това издание на предаването коментирахме промените в здравното осигуряване. Стартира ли наистина здравната реформа след приетите от Парламента промени в Закона за здравното осигуряване? Ще се решат ли проблеми, трупани 25 години? Ще могат ли здравноосигурените да разчитат на адекватна помощ, а здравно неосигурените бедни - на помощ от държавата, каквито са идеите на Здравното министерство?

"Алфа рисърч" попита аудиторията на "Референдум": Одобрявате ли въвеждането на основен пакет от здравни услуги, който се ползва от всички здравноосигурени, и допълнителен пакет срещу допълнителни здравни осигуровки?

В дискусията участваха народният представител от Реформаторския блок доц. д-р Димитър Шишков – член на парламентарната Комисия по здравеопазването, депутатът от ПГ "БСП лява България" д-р Емил Райнов – заместник-председател на Здравната комисия, доц. д-р Григор Димитров от БСК – член на Надзорния съвет на НЗОК, д-р Иван Кокалов от КНСБ – член на Надзорния съвет на НЗОК, д-р Юлиан Йорданов – заместник-председател на БЛС, бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев – Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване , и доц. д-р Костадин Ангелов – изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска".

Въвеждането на допълнителен пакет се налага поради липсата на пари в Здравната каса и в държавата за здраве и недофинансиране на здравната система. Ние трябва да направим всичко необходимо хората да бъдат сигурни, че ще получат съответната качествена здравна услуга, каза д-р Димитър Шишков. Той отбеляза, че във втория пакет влизат основни заболявания, което да внесе стабилност в системата. Третият пакет ще е за чакащите пациенти - тук влизат заболяванията, която могат да търпя отлагане във времето, уточни д-р Шишков.

Все още нищо не знае, реагира д-р Емил Райнов. В момента в Парламента се предлага един законопроект, в който е записано, че ще се раздели сега съществуващия пакет на основен и допълнителен, което ще стане с наредба на министъра след приемането на закона, продължи той и предположи, че в сравнение с това, което досега пациентите са получавали със съответната здравна вноска, от следващата година ще получават по-малко, а за да получат всичко, ще трябва да доплащат или да се осигуряват допълнително.

също обърна внимание на обстоятелството, че разделянето на сегашния пакет на основен и допълнителен без да се знае какво ще има в тях не е правилно. Съгласно Закона за нормативните актове, когато се прави някакво предложение, то трябва да има обосновка - правна, икономическа и какви промени ще донесе в обслужването. Тук това липсва, което е грубо нарушение, подчерта той. Всички закони, свързани със здравето на хората, трябва предварително да се гледат в Тристранния съвет, а след като вече е внесен в Парламента и по настояване на работодателите и синдикатите. Това е грубо нарушение на установения в страната ред, категоричен бе Григор Димитров.

Д-р Иван Кокалов запита след като не се знае какво ще съдържат тези пакети какви ще са хората, които ще бъдат в листата на чакащите. Мениджърите на болници заявяват, че не могат да връщат пациенти при спешни случаи или при затегнато протичане на заболяването, независимо че са свършили лимитите. Здравният министър пък заплаши, че ще уволнява мениджмънта на болниците на държавно подчинение, ако не се справят с лимитите. И всичко това ще го отнесат пациентите, защото няма да има свободен избор, убеден е д-р Кокалов и добави, че целите са добри, но методите са много съмнителни.

На всички е ясно, че реформата е задължителна. Университетските болници са гръбнакът на здравната система в България и уверихме в това и министъра, каза д-р Костадин Ангелов. Няма как да връщаме пациенти, защото те вече са отпратени от други болници - частните болници не ги "харесват", защото лечението им ще излезе прекалено скъпо, и ги прехвърлят към други. Така те попадат в държавните и университетски болници, обясни схемата д-р Ангелов.

Според д-р Юлиан Йорданов за всички е ясно, че пакетът, който беше определен от Здравната каса, беше твърде широк за финансовия ресурс на самата Каса. По този начин системата не може да продължи да функционира, убеден е той. Идеята за разделянето на основния пакет и включването на водещите и социално значими заболявания и тези, който увеличават смъртността, в един пакет, който да осигурява пълния обем помощ, е разумна, каза той.

Досега ние имахме универсално покритие със здравна помощ по линия на здравното осигуряване. Сега това универсално покритие изчезва - получаваме разделяне на основен и допълнителен пакет, категоричен бе д-р Илко Семерджиев. В първия пакет ще влизат всички социално значими заболявания, от които смъртността е най-голяма, и всички, които боледуват от тях, ще имат достъп до здравеопазване, а останалите, които имат достъп до допълнителния пакет, ще имат ограничен достъп, продължи той. Два са механизмите за получаване на помощ от допълнителния пакет - с листа на чакащите или да си направите здравна застраховка или да плащате кеш. Това означава, че ще има ограничаване на достъпа до здравеопазване, оскъпяване на здравните услуги и се нарушават няколко основни принципа, обобщи д-р Семерджиев.

Одобрявате ли идеята здравно неосигурените в срок от 6 месеца да изплатят вноските си за 3 години назад или след това ще дължат осигуровки за 15 години? На този въпрос на "Алфа рисърч" с "да" отговарят 47.5%, с "не" - 50.0 на сто, а 2.5% са без мнение.

Смятате ли, че предложенията за промени в Закона за здравно осигуряване ще подобрят финансовото състояние на здравната система? На този въпрос 47.1 на сто от запитаните отговарят с "да", 46.7 на сто - с "не", а 6.2 са без мнение.

"Алфа рисърча" попита: Подкрепяте ли държавата да плаща изцяло здравните осигуровки на социално слабите? 55.8 на сто подкрепят идеята, 41.3% отговарят с "не", а 2.9 се колебаят.

"Алфа рисърч" попита аудиторията на "Референдум": Одобрявате ли въвеждането на основен пакет от здравни услуги, който се ползва от всички здравноосигурени, и допълнителен пакет срещу допълнителни здравни осигуровки? В началото на предаването 63.3 на сто отговарят с "да", 30.8 - с "не", а 5л0% се колебаят. След дискусията оптимистите вече да 52.9%, отрицателно отговорилите вече 42.2 на сто, а без мнение са 4.9%.