Климатичните промени

В  "Още от деня" : Всъщност климатичните промени едва ли се влияят особено от това, което хората мислят за тях. Как всъщност действат те и доколко забележими са в нашето ежедневие?

Студено, по-студено, най-студено. Или горещо. По-горещо, най-горещо... Пронизващият мраз или непоносимата жега модерно ни навеждат на мисълта за климатични промени. Не че и друг път не е било студено или горещо. Не че не е имало топли зимни дни и неестествен хлад през лятото.

Всъщност, когато температурните рекорди и климатичните бедствия се случват някъде другаде, далеч от нас или най-добре на друг континент, те внасят в ежедневния ни новинарски поток привкус на екзотика и лек оттенък на фалшива съпричастност. В повечето случаи. Съвсем друго е, когато сушата или калните потоци връхлетят наблизо или директно. Тогава започваме да търсим знаците на климата, на промените, на това кой е виновен, че стихията ни е сварила неподготвени. Следват анализи и коментари. Че даже и изводи. И като че ли нещата приключват дотам.

Сухите статистики от дългосрочните проучвания не са особено интересни. Данните от таблиците и кривите, които лъкатушат в координатните системи, не са впечатляващи. А именно те улавят онова, което наричаме промени на климата. Защото те не са се случили вчера и няма да завършат утре. Резките промени на времето и оплакванията от температурните скокове със знак плюс и минус са само отзвук от доста по-сериозни и опасни процеси.

Да, те се случват и бавно, но сигурно изменят характерните за всеки климчатичен пояс показатели. Случват се почти незабележимо. И точно това ги прави страшни.

Заради тях пустинята завладява южните земи на Испания. Заради тях екстремните прояви на времето стават все по-екстремни. Продължителното засушаване унищожава реколтите и предизвиква все повече горски пожари. Продължителните периоди на валежи предизвикват наводнения и също унищожават посевите.

Да, климатични промени има. На сушата. И най-вече в океаните, където мощните течения определят пренасят огромни количества вода. Промяна на водните маси дори и с няколко десети от градуса чертае нови климатични модели. С които хората трябва да свикват. И да не се изненадват от арктическия полъх на зимата в Западна и Централна Европа, например. Парадоксът в този случай е, че колкото повече глобалното затопляне топи ледената полярна шапка, толкова по-голяма става тъмната океанска повърхност, която поглъща слънчевата топлина. Това води до още топене и покачване на температурите близо до полюса. Което пък избутва студените полярни въздушни маси към умерените европейски ширини. И това е само част от климатичния спектакъл, в който е замесена и човешката дейност.

Автор: Милен Атанасов

Цялото предаване можете да видите ТУК.