Психиатричните центрове отново пред закриване?

Съществуването на Центровете за психично здраве отново е поставено под въпрос. От Националния център по обществено здраве е направена препоръка за тяхното преструктуриране и преминаване на стационарите към многопрофилните болници. В същото време броят на психиатричните легла в Русенска област е намален с 45 - според предложението за Национална здравна карта. В него не се казва нищо за съществуването на Детския психиатричен център в Русе.

Да се отдели стационарната от амбулаторната помощ. За да не се чувстват изолирани хората с психични заболявания, отделенията да бъдат преместени в многопрофилните болници. Това са част от предложенията, направени до министъра на здравеопазването и парламента. Целта била деинституционализацията на хората, да не се чувстват изолирани. Според русенските психиатри обаче щял да се постигне тъкмо обратният ефект.

Д-р Теменужка Матева, директор на Центъра за психично здраве в Русе: „В отделенията са изолирани, действително, хора с агресивни прояви, с разрушителни действия, които има опасност да наранят себе си, т. нар. автоагресия. Всички останали се преценяват и с тях се извършват редица мероприятия, като рехабилитация – вътрешноболнична, стационарна…”

От друга страна лекарите смятат, че за лечението на един наркоман, например, се изисква съвсем различен подход, каквито условия не би имало в многопрофилна болница. В момента отделението за лечение на зависимости в русенския психиатричен център е пълно на 95%. А когато дойде спешен случаи, с агресия, каквито са повечето тук, трябва да се реагира професионално.

Станислав Иванов – завеждащ на отделение за лечение на зависимости: „Има една несъвместимост между психично болните и наркоманите…”

Друго предложение е за спешните случаи да се отделят от 5 до 10 легла за 24-часов престой.

Д-р Теменужка Матева: „Само днес са приети по спешност 4 човека в мъжко отделение с полиция.”

Центърът за психично здраве в Русе е разположен на площ от 47 дка. Отделенията и амбулаторията са разположени в различни сгради. Свое място си има и всяка от дейностите за рехабилитация и трудова терапия. Обособени са места за спорт, за отдих.

Д-р Пламен Панайотов - психиатър: „Някои наши колеги си мислят, че ресоциализацията е еднократен процес. Т.е. ние трябва да отидем някъде в сграда. Ние сме убедени, че далеч по-смислено и полезно за всички е обратното - да поканим социалната среда при нас… Смисълът е да се смесим…”

В същото време в предложението за Национална здравна карта нищо не се споменава за рехабилитацията на психично болните, която и в момента не се финансира. В русенския център са създали 7 групи, в които се занимават близо 110 души.

Д-р Теменужка Матева: „Изобщо за рехабилитация на психично болните аз никъде не прочетох. Имаше за физиотерапия… Ние участваме в програми и проекти, с които се финансираме и колегите са единодушни, че ще си поддържаме рехабилитацията, защото ползата от нея е огромна.”

Русенските лекари смятат, че от Националния център по обществено здраве трябва да изнесат предложението си за закриване на психиатричните центрове за обществено обсъждане и задължително преди това да се срещнат както с лекарите, така и с пациентите и техните близки.

Русенските лекари се притесняват и какво ще стане с детския център, който е единственият извън столицата. Дневният му стационар се посещава от 35 деца. В него работят 2 детски психиатри от общо 8 в цялата страна и още психолог и логопед.