Марцишор - историята на румънската мартеница

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Марцишор – така румънците наричат мартениците. Както и в българския език, коренът на думата идва от месеца, който всички свързваме с идването на пролетта. Затова и много от символите, вплетени в българските и румънските мартеници си приличат.

Бялото кокиче, лястовичката – все предвестници на топлото и слънчево време, когато природата се събужда. А също и четирилистни детелини, коминочистачи, подкови – символи на късмета и щастието. И както казва Йонел Мускалу - директорът на Историческия музей в Гюргево, на Балканите всички сме съседи и си приличаме.

Йонел Мускалу: Не само румънците и българите имат мартеници. Това всъщност е балканска традиция, защото почти всички балкански държави имат мартеници – и Молдова, и Албания.

И за двата народа, казва Йонел Мускалу, марцишор или мартеницата е символ на новото начало, на новия живот. А също, както и в България, така и в Румъния, за произхода им има различни легенди.

Йонел Мускалу: Най-разпространената легенда е свързана с Баба Докия - персонаж още от времето на даките, когато те са обитавали румънските земи. Според едно от преданията Баба Докия е овчарка, която преде нишката на времето, която тръгва от пролетта, когато започва земеделската година и природата се възражда за нов живот.

Йонел Мускалу разказа и нещо интересно, което е отличавало първите румънски мартеници от българските.

Йонел Мускалу: В началото при нас мартеницата не е била от бял и червен конец, правела се е от бяла и черна вълна. И много по-късно сме започвали да боядисваме с червено вълната и да сплитаме конците. Характерно за румънските мартеници обаче е, че на нишката се е връзвала паричка.

На над 2000 години е традицията да се правят мартеници в Румъния. Никога през годините не е била прекъсвана. Но с времето видът на мартеницата се е променил. С навлизането на градската култура, мартеницата е започвала да наподобява по-скоро брошка - жените започват да я носят на ревера си като украшение, обримчено с бял и червен конец или шнурче. У нас няма традиция мартеницата да се слага на ръката.

На пазара в Гюргево екипът ни лично се убеждава в приликите и разликите. Румънците също използват фолклорни мотиви, но нямат Пижо и Пенда. Отскоро са се появили момченце и момиченце на брошка. Не правят и пискюли, нито колани или гривни, на пазара са по изключение, след китайската инвазия.

Моника Мускалу: Избирам мартениците да са с традиционни мотиви, да са красиви. Задължително купувам мартеници за близките жени от семейството ми – за майка ми, за сестра ми.

Всъщност, оказа се, в Румъния мъжете не носят мартеници – това е привилегия само на жените.

Йонел Мускалу: Мартениците се носят от децата и от жените. И както е и при вас обичаят, се свалят, когато цъфнат дърветата, когато дойдат щъркелите. И тук традициите ни съвпадат.

Изведнъж на пазара виждаме и някак по-познати мартеници. Оказва се, че продавачката е българка, а щандът – почти опразнен.

Галина Антонова: Понеже са направени ръчно, интересът е много голям. От 3 години продавам тука, поръчки получавам постоянно…Знаят всеки един детайл какво означава, интересуват се и ги харесват много.

На днешния 1 март, независимо в България или Румъния, ще се закичим с мартеници и ще си пожелаем здраве и щастие, с очакването топлите слънчеви лъчи за по-дълго да се задържат в дните ни.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад