Рейгън

Забележителният архитект на модерния свят с два мандата, 40-ият президент на Съединените щати Роналд Рейгън чертае енигматична кариера - от второкласен актьор, през търговец от Дженеръл електрик, губернатор на Калифорния до най-могъщия човек в света, чийто антикомунистически идеи зареждат политическа промяна, ехото от която все още променя живота в Америка. Страната влиза в нова ера с ново политическо движение, което продължава да владее нацията - рейгънизъм.

Погледът към привидно обикновен човек, всъщност се оказва сложна фигура с много лица по пътя от либерал-демократ до консервативен републиканец. Филмът следва хронологията на живота му с непоказван материал и коментари за личността му в перспектива като човека, оставил най-дългата диря в историята на президентската власт с аферата Иран-Контра и рейгъномиката.

Политически урок по история, който заради осъдителната си реторика е лишен от определението "окончателен"...

"Рейгън би бил доволен от този откровен портрет на истински мъж" /в. "Ню Йорк Поуст"/.

Продукция на "Шарлът стрийт филм" за БиБиСи-4 и HBO в сътрудничество с ARTE и ZDF.

в документалната линия "ВИЖ БиБиСи"

Документален филм.

Великобритания, САЩ, 2011г., 50 мин.

Награда "Златен орел" в раздел "Хора и места" от Професионалните награди "Cine Cоmpetition" във Вашингтон /2011/;

Режисьор Юджийн Джареки

Оператор Етиен Соре

Музика Робърт Милър

Братята Андрю и Юджийн Джареки са двама от най-интересните документалисти в Америка днес. Докато първият преминава към игралното кино, Юджийн Джареки продължава да анализира модерното американско общество и проекцията на американските интереси в света като сформирането на американския военноиндустриален комплекс през мандата на най-обичания и спорен президент на Америка в "Защо се бием" /2005/.

Джареки се опитва да демитологизира фигурата на Рейгън, често сравняван с  безплодния период на Джими Картър, когото побеждава в изборите през 1980г. Докато Картър управлява през един от най-лошите периоди в съвременната американска история, когато започват признаците на съмнения в митичната роля на президента и съдбовност на световните дела, Рейгън идва като възраждане и залага на общуването с оптимизъм за повдигане на американския дух, приобщавайки своето "аз" към колективното "ние" в споделена мисия на Президента с народа. Рейгън печели от добра комуникация и губи от лош самоанализ. Листата на любимите и противоречиви президенти на САЩ го нарежда до Никсън. Но за разлика от него, Рейгън избягва самопознанието и вглъбяването, плъзга се по повърхността на бързата и лесна връзка с анекдоти, води Студената война, патриотизмът парадоксално го тласка към осъдителни действия и накрая от либерал демократ става основател на модерното консервативно движение.

Синът Рон Рейгън прави откровен портрет на своя баща, озадачен от затруднението на Президента да приеме определени реалности като хомосексуализма, докато приятелят му актьорът Рок Хъдсън умира от СПИН и е разочарован от решението му за Иран-Контра с разбирането, че прави най-доброто, за да запази общественото и политическо одобрение. Филмът завършва с надгробното слово на Рон в памет на своя баща. Междувременно текат интересни размисли от Държавния секретар Джеймс Бейкър, бившия съветник в Белия дом - Пат Бюкенън, министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър и икономисти, които гадаят в  нелогичната рейгъномика, от която страната страда десетелиетия по-късно. Информативен, аналитичен и любопитен спомен за Президента дава и биографът му Едмънд Морис с последни детайли от времето на болестта му. Рейгън става жертва на най-масовата мозъчна заплаха - Алцхаймер...

Златна Романова