Резултатите от референдума в Гърция застрашават ли бъдещето на ЕС?

Предаване: Референдум

Резултатите от референдума в Гърция застрашават ли бъдещето на ЕС?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В опит да излезем от обичайната рамка на коментарите за кризата в Гърция оставяме настрана сметките. Отправяме поглед към причините, накарали гръцкия народ да избере отговор НЕ на референдума и върху реакциите на другите народи в Европейския народ.

Алфа рисърч провери обществените нагласи у нас с въпроса: Резултатите от референдума в Гърция застрашават ли бъдещето на ЕС? В студиото са политолозите Татяна Буруджиева, Даниел Смилов и Страхил Делийски, журналистите Светослав Терзиев и Капка Тодорова, както и Ясен Петров, учил известно време в Атинския университет.

vlcsnap-2015-07-07-21h34m57s147Капка Тодорова е специален кореспондент на в. "24 часа" в Берлин, току-що завърнала се от там, очерта как германците приемат резултатите от референдума в Гърция. Тя каза, че хората в Германия, която даде най-голямата сума на Гърция, коментират навсякъде гръцката криза. те са ядосани, защото за техния манталитет мповедението на гърците е неразбираемо. Въпреки това обаче те като общество проявяват разбиране към гръцкия народ. Причината за това е, че като цяло германците са ляво общество и все още се чувстват виновни за Втората световна война. В медиите и в обществото има разбиране за това опониране на неолиберализма, на голямата бюрокрация в Брюксел, че няма равнопоставеност в ЕС.

ЯсенПетровЖурналистът Ясен Петров е емоционално свързан с Гърция. Как през очите на българите изглеждат реакциите на гърците. Защо се радваха гърците? Според него съвсем нормално е да се вълнуват. Те са големи политикани. Но който се учудва, че се радват, означава само, че не е наясно каква е била гръцката позиция през вековете. Националният празник на Гърция е празникът на НЕ. Те казват НЕ на намерението на Хитлер да влезе в Гърция, да разположи там войски и да води оттам битка към Източния фронт.

Даниел СмиловСпоред Даниел Смилов, който преподава в Софийския и в Централно-европейския университет в Будапеща, всъщност гърците бяха попитани: "Искате ли да ви бъдат намалени заплатите, за да можем да си върнем дълговете, такива, каквито са, към Еврозоната?". Разбираемо, те казаха НЕ. Проблемът с референдума, по думите му , че всъщност всенародното допитване е било "една елементарна употреба на демокрацията за усилване на определени партийни позиции - в случая на СИРИЗА". Ефектът от това е, че СИРИЗА затвърди позциите си, гърците стоят стабилно зад нея, но шансовете на Гърция в преговорния процес в момента са по-лоши, смята политологът.

vlcsnap-2015-07-07-21h36m09s103Татяна Буруджиева уточни, че в този референдум трябваше всъщност да изберат от две злини, коя предпочитат. На всичките им е ясно, че от това положението им няма да се подобри. Те обаче поддържат едно спокойствие, при това хора, които по принцип не поддържат СИРИЗА. Като отбеляза, че гръцките медии не са така позитивно настроени към тази партия, Буруджиева изрази мнение, че цялата кампания на десницата и медиите всъщност е допринесла за този голям резултат за СИРИЗА. И още нещо - социологическите прогнози за референдума са били много ясни. "Ако защитниците на ДА-то не бяха пресолили супата, СИРИЗА нямаша да има тои резултат", убедена е Буруджиева. Битката за политически позиции беше загубена от Нова демокрация и не случайно лидерът й си подаде оставката. Според политоложката, голяма грешка на  Европа е, че медиите в нея започнаха да настройват народите един срещу друг. Това разделение е много страшно, смята Буруджиева.

Svetoslav TerzievСветослав Терзиев, журналист от в. "Сега" е познавач на европейските теми. Той обясни как хората в общоевропейския смисъл приемат резултатите в Гърция. Европа, по думите му, не е единна по въпроса. Първо има държави, които са наливали доста пари и са ззагрижени за връщането им. Според него трбява да се просрледи пътя, по който са се натрупали тези дългове. "Това беше по-скоро осъдителен начин за кредитиране, отколкото похвален". Първоначално гърците за доста дълго време бяха засипвани с кредити, при това "със затворени очи и от частни банки" с мисълта, че тези кредити ще се превърнат в един момент в толкова голям дълг, че държавите няма да допуснат въпросните банки, коиот са толкова важни да фалират, обясни Трерзиев. "Това безгрижие се превърна в грижа на държавите, а не на частния бизнес, защото гръцките дългове бяха престуктурирани и бяха превърнати на практика в държавни дългове. Тези държави, начело с германия, фактически измислиха механизъм, по който дълговете да бъдат не просто национализирани, а да бъдат федерализирани в рамките на целия ЕС и бяха разхвърляни върху държави, които нямат нищо общо с това безотговорно поведение.

StrahilDeliisuyСтрахил Делийски, преподавател по политически комуникации в Софийския университет, отговори на въпрос дали след като ще има нови предложения, резултатът от референдума ще важи или ще трябва да има нов. Според него този референдум не задължава никого и не мож еда се тълкува като формален политически акт. Референдумът е бил изцяло символен акт. Значението му е било в това, че гръцкото правителства се е опитало да разкаже т.нар. преговори с "тройката", да ги извади от технологичните клишета, от догмите и да ги постави на една идеологическа основа. "Това е демокрацията. тома е разбирането, че поведението на един национален политически лидер е функция на волята на неговия суверен". Делийски смята за радостно явление, че демократичното мислене започва да се връща в рамките на европейската политика.